Рубрика за хора с позиция
Петър Доков
КРУШКА С ОПАШКА
Старите римляни са влюбени в коприната, а тя достъпна,
отзовава се бързо и лесно на техните пожелания. Поставя само едно условие,
копнежът за притежание да бъде скрепен с достатъчно злато. Тази фина материя се
разменя по съвсем лесна формула – грам за грам. Живи богове, богини и метреси
не оспорват цената, знаят: в Китай
технологията за нейното производство е свещена тайна. Пътят на коприната е
дълъг, изпълнен е с премеждия през земите на враждебни варварски племена.
И тук навлизаме в сърцевина на проблема.
Развитието на мореплаването намалява времето за транспорт,
рисковете и разходите. През 19-ия век към Европа и Америка текат обилни потоци
от китайска коприна, чай и порцелан. В началото западните търговци плащат
стоката със сребро, но тази примитивна практика не им се нрави и те изобретяват
по-цивилизован и изгоден (за тях) начин.
В името на Короната и величието на империята, бизнесът в
Англия решава да се възползва от чудотворните свойства на опиума. Засилва
неговото производство в Британска Индия, а по-късно и в Афганистан. Изземва
оттам опиата и великодушно го предоставя
на Китай вместо презряното сребро.
Правителството на тази страна обаче е още некултивирано
и неотзивчиво, ориенталски предразсъдъци
го закрепостяват към звонковото разплащане. Има и други претенции, настоява
всички сделки да се извършват само в Кантон и то под негов контрол. Като
оправдание то се позовава на някаква си там опасност за реда, морала и трудовия
ентусиазъм на поданиците на Поднебесната империя. Опитва се да намали вноса на
опиум, но няма как да успее. От една страна Англия е твърде силна, а от друга –
чиновниците навсякъде по света открай време са подкупни, китайските не правят
изключение.
...
Британската Източноиндийска компания е принудена да смачка
това предизвикателство и търси радикално решение на проблема. Намира го лесно,
в нейна услуга са военните кораби на Англия,
те имат солиден опит в пиратска дейност и необявени войни.
Допотопните китайските джонки не устояват на натиска,
англичаните без особени усилия превземат Хонконг и го превръщат в своя база,
след него пада и Шанхай. Според мирния договор Китай е задължен да отвори
безусловно своите пазари за победителите. Те не искат да разчитат вечно на
военна сила, надяват се опиумът да свърши останалата работа, да укроти още
повече съпротивата на местното население.
През първата половина на 19 век опиумът е част от менюто на
кулите. Така наричат китайските заселници в Сингапур, които на общочовешки език
не са нищо друго, освен обикновени роби. След изнурителен работен ден те се
прибират в общи бараки, които спокойно могат да бъдат сравнени с обори за
безсловесни. Приемат опиума като пенкилер против всички тропически заболявания,
но намират в него и успокоение, отдават се на съня доволни и щастливи.
По онова време носителите на цивилизация не виждат в
робството и опиума социален или нравствен проблем. Нещо повече – британците,
които окупират Сингапур и внасят там китайски кули, са категорични: този опиат
притежава безопасни и дори полезни за робите качества.
Няма кой да оспори техните твърдения, те имат власт,
следователно и право. И наистина, опиумът укротява недоволните роби, те не се
бунтуват, няма да бъдат наказвани. За средна продължителност на живота никой не
говори, винаги могат да докарат от Китай евтина и свежа работна сила.
...
Отбелязаните успеха на западноевропейската цивилизация
са постигнати в резултат на две войни,
които са познати в историята като опиумни. Втората завършва през 1860 година,
не толкова далеч в миналото. Англия е модерна и могъща сила, ползва се
неограничено от правото да използва собствени методи и средства за разпръскване
на ценностите на либерализма по света.
Не е излишно да си спомним – през ония времена изтъкнати
дейци на балканските народи гледат към просветена Европа с надежда за освобождаване
от Турция. Тя обаче си има други планове, грижи се дълголетието на Колоса на
глинени крака. Както и днес, той е бил необходим за геополитическия баланс.
Наши сънародници с основание съжаляват, че освобождението –
каквото и да било то – идва от изостаналия Изток, а не от напредничавия Запад.
Те са готови да ни посочат за пример Афганистан, където англичаните развиха
процъфтяваща индустрия с омайното маково семе.
Ние също имаме природни дадености. В България от хиляди
години вирее канабис, но великите сили не пожелаха да му обърнат подобаващото
се внимание. Правехме от него допотопни кълчищни ризи и въжета, вместо да
станем водеща страна в производството на марихуана.
...
Опиумните войни продължават и в наше време, най-горещата е в
Афганистан. Правителството на талибаните забрани производството на хероин и за
наказание бе свалено. Инсталираната нова власт създаде условия за
възстановяване на цялостната структура и база за производство на този наркотик.
Официалните данни на властите показват, че след влизането на НАТО
производството на дрога в Афганистан е нараснало 40 пъти. За последните 8
години тази страна е започнала да дава на света двойно по-голямо количество
наркотици в сравнение с всички останали държави взети заедно.
Ежегодният доход на международните картели от продажба на
афганистански наркотици е около 69 милиарда долара, съобщи министърът по
борбата с търговията с наркотици на Афганистан. Нещо остава и за местните
търговци, техният пай надминава 1 милиард долара на година.
Тези цифри без съмнение говорят за голяма победа за 150
хилядната армия на антитерористичната коалиция. На бойния театър в Афганистан
тя се отбелязва със зрелищни спектакли на отрядите за борба с наркотиците.
Четем във вестниците, че при един от тях са изгорени 2 тона хероин, 3 тона
опиум и 140 килограма хашиш.
Няма спор, това хич не е малко, но се намират скептици,
които твърдят: тези количества са незначителна част от общото производство.
Шоуто обаче трябва да продължи, необходимо е да се покаже на всички неверници
по света, че интервенцията все пак върши някаква работа и войната си заслужава
изразходваните средства и дадените жертви.
През последните години се плъзна едно подозрение, което
никой няма да потвърди, но не може и да изкорени. Според него Съединените щати
организират войната в Афганистан заради ликвидираното от талибаните
производство на опиум. Дял от печалбата на наркобосовете отивал в секретните
фондове на ЦРУ като благодарност за затваряне на очите. Няма как да се докаже
това, но едно е сигурно – не само старите китайци са обичали рушвета.
Историци и политици са съгласни – в Афганистан никой никога
не е печелил война. Англия и Русия знаят това от горчив опит, фактът без
съмнение е известен и на лидера на международна коалиция. Победата обаче едва
ли е на първо място в глобалните сметки; важното е, че там се печелят милиарди.
Има едно неоспоримо схващане: ако нямаше толкова голямо
търсене на наркотици, няма да има и такова обилно предлагане. Тук обаче
наблюдаваме един парадокс. Пропускателните пунктове на границите са затворени
толкова стриктно, че и пиле не може да прехвръкне. В същото време тонове и
тонове наркотици пътуват някак си по целия свят. Може би не става дума само за
големи пари, а и за властта върху тези пари и човешкото поведение?
...
Упойващите вещества имат дълга история, те се използват от
шумерите 5000 години преди новата ера. Към хилядната година в Китай и Далечния
изток пушат масово опиум. Традицията е жива, предава се от век на век, днешното
състояние е очевидно.
Следващата история от Пиринският край ни убеждава, че тя
може да се прояви и на богоугодни места. Там един поп заменя тамяна с канабис,
отгледан саморъчно от хрисимата попадия в задния двор на храма. Може би е
забравил, че е задължен да се снабдява с тамян от църковните магазини.
Забележете – гръм не поразява ни църквата, ни попа за това светотатство.
Вероятно някъде там горе са харесали благовонието или не са го различили от
излъчването на другите молитвени храмове.
Революционният свещенослужител е хванал крушката за опашката
и е разбрал дълбоката същност на нещата – Дявола може да се гони с различни
средства, особено ако и той взема участие в играта на криеница. Важното е да не
го настигнем, защото той е завистлив и отмъстителен.
Тамянът е неизменна част от всички благовонни смески, които
се използват в арабските магически и
духовни практики. Пратеник на Аллах твърди, че благочестивите са длъжни да
използват благовония. Тамянът намира достойно място и при християнските
богослуженията; не само в църквите, а и у дома.
Заедно с величествените храмове, аурата от лицата на иконите
и ангелските хорове, той помага на вярващите да проникнат в тайните на
небесните селения и улеснява контакта със Светия дух. Това въздействие може да
бъде разбрано, само ако допуснем:
определени свойства на тамяна или друго вещество в
благовонните смеси въздейства върху човешкото светоусещане.
В никакъв случай на твърдя, че религията, връзката между
човек и Бог, е „опиум на народите”. Някои църкви обаче наливат вода в мелницата
на атеистите, отдават се тъкмо на тази дейност, използват религията за
манипулиране на вярващите.
Не случайно в нашия език има израз Бяга като дявол от тамян.
Разбира се, отците не го гонят от църквите, та нали той там не влиза, плаши се
от кръста. С кадене гонят вътрешния дявол, който се е загнездил в душата на
всеки един от паството.
В тази практика не би трябвало да търсим някакъв грях, стига
да не се използват подобни вещества и методи. Те водят до промяна на
психическото състояние и поведение на човека; правят го податлив за проповедите
от амвона, а те не винаги са в служба на Бога. А когато всичко това става без
информираното съгласие на вярващите, грехът е двоен.
...
През 60-те години на миналия век Сан Франциско се превръща в
център на хипи революцията – място не само за музика и наркотици, а и за
политически протест. Тук младите искат много неща, включително прекратяване на
войната във Виетнам, премахване на частната собственост и държавата. Въпреки
различията, хипитата са единни в едно – стремеж да избягат от грубия
прагматизъм и бездушие на системата.
Всичко това прилича на бунт срещу установените порядки, но
странно – властите не са разтревожени. Всичко става ясно, като си спомним –
хипитата не са организирани и, нещо по-важно, те са против всяко насилие,
включително и против властта. Така отново стигаме до опашката на крушката.
Животът си тече, така продължава и днес. Приемането на някои
наркотици е забранено, но мнозина го правят открито и без страх на стадиони,
концерти, плажове, ресторанти..., училища. На някои места тоалетните са така устроени,
че да създават комфорт при изпълняване на някои рецепти. Търговията и
консумацията на наркотици просто не трябва да се прави пред очите на
блюстителите на реда; те не обичат тези, които им навират проблемите си в очите
им.
В доклад на Европейската комисия се отбелязва: въпреки
международните усилия, опасностите от световният проблем с наркотиците не са
намалели. В някои страни – развити и в преход – положението дори се е влошило
рязко. През последните десет години цените на наркотиците в повечето западни
страни са спаднали с 10 до 30%. Това показва, че снабдяването с тези продукти
там е станало по-лесно.
В тоз ред на мисли България заема достойно място в Европа.
Тя е пред цели 30 страни от общността по използване на различни наркотици.
Въпреки сериозността и мащабността на проблема, темата дори не фигурира в
дневния ред на парламента. Тя избягва и от приоритетите на президента и
министър председателя.
Темида и блюстителите на реда са странно милостиви към
наркодилърите. Изглежда висшите чиновници знаят къде е опашката на крушката и
се страхуват да я докоснат. Не можем да очакваме резултати и от служителите на
по-ниските етажа на властта – те знаят какво се очаква от тях и правят тъкмо
това. Естествено, те не са имунизирани против СНД – Синдрома на нравствена
недостатъчност.
...
Всичко това е в пълно съгласие с основния стожер на
показната демокрация – репресивната толерантност; тя създава усещане, че живеем
в един напълно свободен и неограничен свят. На сцената излиза откритият от
Маркузе едноизмерен човек, неговият протест не напуска границите на
съществуващата действителност и бързо затихва. Пресметнатата търпимост и
неутралност на правителствата се превръща в насилие от рафиниран вид.
За системата е много по-удобно недоволните да бъдат
дрогирани, отколкото да излязат на барикадите. Лозунгът Прави любов, а не война
става изгоден за хората на власт; протестите против външните войни са безсилни,
а отказът от вътрешни борби е добре дошъл. Едва ли някой може да открие
доказателства за планирана политика в тази насока, но изобилието от наркотици и
тяхната достъпност говорят поне за мълчалива толерантност.
Там горе знаят добре какво правят. От тъмните ложи следят и
измерват отклоненията, не допускат те да причинят опасни сътресения. Ползват се
и от услугите на статистиката, а тя показва правотата на избраната от тях
стратегия. Средната възраст на поемащите наркотици е 23, а на търсещите лечение
– около 30 години. Голямата част от хората, които от любопитство или съзнателно
бягат от съществуващия ред в света на съновиденията, впоследствие отхвърлят
своята зависимост от дрогата. Превръщат се в съвестни данъкоплатци и ухажвани
от партокрацията гласоподаватели.
Тези, които с чисти пориви на сърцето бягат от безличието и
сивотата на външния свят в някакво свое убежище, придобиват житейски опит;
сърдите млади мъже и жени остаряват и помъдряват. Постепенно разбират, че
системата не може да бъде победена; нямат друг изход, освен да се адаптират към
нея. Не сторят ли това, ще бъдат натикани в презрените периферии на обществото.
Знам, звучи тъжно, но е така.