неделя, 24 март 2013 г.

Разкрития

Как се източват милиони с енергийни далавери

Този документ за пръв път излиза в медийното пространство. Виждат се условията и цената, на която НЕК продава тока на кухата фирма IPN – инициалите на боса на Мултигруп: Илия Павлов Найденов.
Една от актуалните теми в обществено-политическото внимание напоследък е енергийната мафия в България. Начините и методите, по които тя действа. Разработването на доста умели и външно законни процедури за източване на национален ресурс, чрез посредничество на подставени фирми в големи енергийни сделки от международен мащаб. В продължение на много години тази паразитна система, подържана от хора и структури във висшите етажи на властта е обезкървявала системно държавния бюджет, като е отклонявала милиарди от обществената хазна, към частни сметки и фондове. Биволъ предлага едно разследване на една конкретна схема от стотиците такива през годините на прехода, с които е крайно време най-после да се занимаят разследващите институции. Това обаче не се случва, защото както е индикирано според международните проучвания, България е деградирала до първо място по корупция в ЕС и твърдо пази едно от челните места на континента. Общественият натиск е този коректив, който единствено е призван да принуди съдебната и политическа каста да си свърши работата, за която е призвана от народа.. Или да бъде пратена в небитието на историята, като един вреден и смъртоносен за държавата и нацията ни паразит. Сделки, щети и печалби.
Нагледен пример по енергийна “ефективност”

Предистория

Във времето на правителството на НДСВ се появява голяма ниша в търговията с електроенергия. Прекратяването на международната спогодба между България и Турция за износ на ток, обявена от Иван Костов за „Сделката на века”, слага началото на търговията с българско електричество през посредници. Сключената от Костов през 1998 г. сделка, предвижда износ на български ток за Турция до 2008 г. на цени по-високи от регионалните. България пък поема ангажимента турски фирми да построят каскадата “Горна Арда” и магистрала “Марица”. Тогавашният турски премиер Бюлент Еджевит настоява изрично за ангажирането на холдинга “Джейлан” в проектите. В края на 1999 Иван Костов иска от Еджевит да посочи друга фирма, която да реализира проектите, поради съмнения, че “Джейлан” е изправена пред банкрут. Турският премиер обаче отказва. В началото на 2000 г. холдингът на Махмуд Джейлан фалира. Бизнесменът е арестуван и обвинен във финансови злоупотреби и некачествено строителство. Въпреки проблемите си обаче холдингът “Джейлан” остава в проекта “Горна Арда”. Турските предприемачи заплашва правителство на Сакскобургготски с прекратяване на договора за внос на ток, ако бъдат отстранени от “Горна Арда”. Малко по късно Турция спира да изкупува българския ток. Към онзи момент обаче НЕК разполага с лиценз да търгува с електроенергия. В състояние е да потърси и намери пазари за излишните MWH – и, които са били предназначени за Турция. Вместо това обаче е взето решение електроенергията да се продаде на частни фирми. Последните си осигуряват огромни комисионни, но според разследващите лишават НЕК от печалби в размер на стотици милиони.

Според журналистическо проучване и анкета на независими източници, за периода 2004-2007 година лъвският пай от българското електричество, продадено зад граница, е поделено между две фирми. Едната е многократно разследваната ENERGY FINANCING TEAM AG. За нейните перипетии с британското правосъдие е писано в “Медиапул” (автор е редакторът на “Биволъ” Атанас Чобанов) още през 2010 г.

Прокуратурата започна да разследва сделките за тока след като Петър Пенчев от НД « Екогласност” внесе сигнал на 31.07.2006 г. Проверката е смачкана от прокурор Христо Граматиков, но Пенчев обжалва във ВКП, откъдето връщат сигнала за подновяване на проверката в СГП. На 26.05.2009 софийският градски прокурор Пламен Панайотов постановява, че има “достатъчно данни за извършено престъпление” и образува досъдебно производство. През 2011 г. е готова и експертизата, която установява щети за държавата за 90 млн.лв. Панайотов се готви да внесе делото в съда, но е отстранен от делото по жалба на бивш шеф на НЕК, замесен в сделките. Досъдебното производство е поверено на прокурур Георги Тафров, който пренебрегва напълно експертизата и прекратява делото на 12.01.2012 г. Постановлението за прекратяване на случая е потвърдено в Апелативна прокуратура от Стойчо Ненков на 29.10.2012 и окончателно затвърдено от Христо Граматиков, който вече е върховен прокурор, на 06.12.2012 г. (пълната хронология на преписката е в приложението).

След като Яне Янев изнесе в публичното пространство информация от договорите между НЕК и EFT спряното дело беше възобновено, а главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че груба юридическа грешка е довела до прекратяването на разследването. Зам. главният прокурор Галина Тонева бе принудена да подаде оставка. Срещу нея и други тримата прокурори Тафров, Ненков и Граматиков прекратили разследванeто беше образувано дисциплинарно производство

Неизгоните сделки с тока попадат и в американските дипломатически грами. Посланик Байърли пише през 2006 г., че “използването на посредници е очевидно неизгодно за българската държава”. Грамата е публикувана първо от Биволъ.

“НЕК, чрез тези уговорки, губи 47 милиона щатски долара печалба годишно. В допълнение, фирмите на които НЕК избира да продава електричество, са същите съмнителни фирми. През 2005 г. главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез сестринската си компания “EFT България“ осъществи 70% от износа. “EFT България” се притежава от фирма на Манчев, “Energy Finances Group“. Танкошич по подобен начин е активен в износа на електричество. Свързаните с него фирми изнасят електричество за Албания. По подобен начин, Манчев е главният посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна”, се казва още в изтеклата дипломатическа кореспонденция.

Договорите от страна на EFT са подписани от сърбина с британски паспорт Вук Хамович. Българският клон на EFT, наречен ЕФТ- България АД е оглавяван към онзи момент от Андрей Владимирович Кристов. Той е председател на съвета на директорите на това дружество. Кристов се сдобива с български паспорт след натурализация. Самият той напомня, че фамилията му „Кристов” свидетелства за българския му произход. Роден е в Украйна. Екзотичен факт в биографията му е, че през 90-те години е председателствал съвета на директорите на „ЛУКОЙЛ”. Макар да твърди, че поне от три години е извън енергийния бизнес, според източници на „Биволь” Кристов и до днес поддържа топли контакти с бизнес средите, търгуващи с горива и енергоносители. През последните година Кристов се легитимира в общественото простраство, като председател на духовното Българско-атонско сдружение. Сочен е за един от горещите поддръжници на идеята варненския митрополит дядо Кирил да оглави Българската православна църква. В неформален разговор натурализираният българин заявява, че в началото на 90-те вярва в комунизма, сега вярва в православието.
Освен чрез ENERGY FINANCING TEAM, Кристов купува електричество от НЕК и през още една фирма. Тя не е известна на широката общественост. Нейното име е IPN MARKET , регистрирана в САЩ- Вашингтон. Съкращението IPN означава International Power Network. Абревиатурата на фирмата обаче повтаря първите букви от имената на боса на МУЛТИ ГРУП- Илия Павлов Найденов. Според източници, пожелали анонимност, фирмата е куха. Била създадена само за да реализира сделки с НЕК. Самият Кристов не отрича, че през 2004-2005 г. IPN не разполага с лиценз да търгува с електроенергия. Нито в Сърбия, нито в България. На практика НЕК доставя електричеството на IPN при граничната бразда. Според разследващите, от граничната бразда IPN продава електричеството на сръбските си клиенти, но вече на двойна цена. Не е ясна как ръководството на НЕК избира да търгува точно с тази фирма, пренебрегвайки утвърдените европейски и световни лидери в този бранш. За периода 2004-2006 г. НЕК продава около 30% от електроенергията за износ на IPN и още толкова на EFT. Смущаващо е твърдението, че тогавашния шеф на НЕК-Васил Анастасов е близък до структурите на МУЛТИ ГРУП, което е валидно и за Андрей Владимирович Кристов. Когато Министерството на Енергетиката попада в ръцете на Румен Овчаров, НЕК е оглавен от неговия кумец Любомир Велков. И Велков продължава да продава на IPN.
Сделки, щети и печалби

През периода 2004-2006 г. НЕК сключва три договора с IPN MARKET. Според източници близки до разследването, вторият и третият договори нанасят огромни щети на държавната компания. Те са оценени на приблизително 43 млн. евро. Запознати твърдят, че условията в договорите с IPN MARKET, поставят фирмата в привилегирована позиция спрямо конкурентите. Докато е в сила вторият договор с НЕК, IPN MARKET купува 200 MWH върхова енергия, гарантирани количества и 250 MWH върхова енергия негарантирани количества на цена, която е само с 50 евро цента по-скъпа от цената на нощната енергия, която се купува по същия този договор. Според експертите е нормално цената на върховата енергия да е два пъти по-висока от тази на нощната. Това навежда на мисълта, че по този договор нормалната търговска практика би била НЕК да продава за 60 евро MWH върхова енергия на IPN. Фирмата обаче я получава на ½ цена (виж фактурата).

Щетите за НЕК по този конкретен договор, който действа през 2005 година, според разследващите възлиза на около 20 млн. евро. Освен това договорът е сключен цели 5 месеца преди започването на доставките , което в онзи момент, в условията на ескалиращи цени на електроенергията, защитава единствено интересите на частния търговец. Ситуацията и при третия договор с IPN MARKET се повтаря сходна ситуация. Отново са договорени 200 MWH върхова енергия, гарантирани количества и 250 MWH върхова енергия негарантирани количества на цена. Разликата в цената спрямо нощната енергия е само 75 евроцента. Договорът е сключен 8 месеца преди започване на доставките. Това е абсолютно необяснимо поведение от страна на опитни енергетици, каквито по това време безспорно ръководят НЕК.

Разследването по случая IPN се наблюдава от обвинителя от СГП Нина Кирилова. Ще се справи ли тя по-успешно от колегите си Георги Тафров и Христо Граматиков, които през 2012 г. прекратиха разследванията срещу EFT и IPN?