неделя, 9 юни 2013 г.

Четиво

Мутриленд – в подземния лабиринт (част втора)

По книгите на Атанас Панайотов – Кокаин
Това не е линейна статия. Продължение от част първа: http://daniivanov.blogspot.com/2013/06/blog-post_6716.html
Васко Илиев беше дал нареждане на подразделението в Пазарджик “Гардения – 63”,
лицензирана фирма за охрана, да извършат нападение с цел отвличане. Капутите от “Защита”, както ги наричаше Васко Бореца, трябваше да бъдат смазани, след като не приемаха неговото водачество и не желаеха да му се подчинят. А той искаше да е лидер на всички! На всички! Беше влязъл в “Севастопол” и бе заявил на Карамнски: “ Ще ми плащате!”, в дискотека “Ялта” беше заплашил Митко Илиев, комсомолчето със студентските дружества, където участваха Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, чрез които влизаха без мито повечето цигари
и алкохол, далавера, която не беше за испускане. Беше натрошил мицубишето на Трайо Манекена пред “Блиц” на Витошка. Трайо беше шеф на боксьорите и единствен от всички “борци” правеше реверанси на старите тарикати и не ги закачаше, даже им помагаше с каквото може. Васил заповяда да пребият Евгени Мозъка, до няколко месеца лечение в гипсово корито, нещо, което бе недопустимо в кодекса на старите тарикати, тръгнали от “Бамбука”, “Цветарника”, “Шапките”, “Покойника”, “Бразилия”, “Кристал” и “Медовина”, а и Евгени нарежда “борците” именно защото ги смята за дупета и ги подценява. Васко иска наказание, не че Васил Юрумов – Чико му е много близък. Иска да се докаже като бос на босовете. И изпраща момчетата от Пазарджик, града на Иван Гарелов, Стоян Ганев, Димитър Джамов, Емил Кошлуков, Рената Инджова, Людмил Георгиев, все оправни – тарикатчета. Гарелов е водещ журналист – произведен в чин майор, наравно с Иван Славков, в ДС без да се изкачва по стълбицата на чиновете; Ганев е агент на КГБ  и министър на външните работи в правителството на Филип Димитров; Джамов е най-активният побойник в “Д’Eскрийм” и шофьор на Илия Павлов, също охрана на казино “Плиска” заедно с Румен Николов – Пашата, бивша барета от поделението във “Враня”; Кошлуков е основател на студентските протести, политзатворник, според него, и с Мирослав Севлиевски и Митко Илиев координатор на студентските дружества, чрез които минава контрабандата на цигари и алкохол в началото на “демократичния” преход; Инджова е преходен министър-председател и дели един кабинет с Иван Костов, докато преподава в МЕИ; Георгиев е бохем, завъртял далавера с билярд-масите, които са хит тогава и се продават по-лесно от кокаина и натрупал истинско имане.

***

Три коли с пазарджишка регистрация, натъпкани с пехливани, влязоха в София и веднага след Горублянско ханче отбиха вдясно по пътя за Гара Искър и оттам за Дружба. Сред кратуните от Пазарджик имаше и такива от Елин Пелин, родното място на Стефан Флага, комарджия, сутеньор и доносник, прочул се с това, че обрал на барбут самия Мистър Сенко. Паркират не далеч от блока на Данчо Малкия и се приготвят за атака. Гиздада или Малкия, повечето бандити имаха по няколко прякора, гледа през прозореца на апартамента и вижда стълпотворението. Обажда се на Иво Карамански, който е със Слави Бинев и Венци Прокопа. Тримата вечерят заедно по същото време в рибния ресторант на последния и след това ще ходят у Иван. Веднага е събрана ударна бригада и изпратена да отвърне на удара. Момчетата от “Защита” откриват огън още с пристигането си и се започва небивала пукотевица. Цивилна кука вади служебния пищов и тича от входа на съседния блок. Съдружникът на Бинев и тартор на “защитниците” стреля по Вели Главата, но не уцелва и “бореца” го прострелва в шкембето. Цецо се свива на земята и се прави през цялото време, докато продължава престрелката, на умрял. Куката застрелва от упор в главата Велизар и той умира на място. Хората на Карамански застрелват още Петър Маргитин и Ангел Червенков. С Петьо, Анчо и Вели фирата, която дават “борците”, е тройка спатия, докато човекът на Слави Бинев е само ранен в тумбака. Румен Рачев товари ранения Божков в беемвето, с което са дошли и го откарва във ВМА. Цецо е отпускар-пандизчия и макар да е здрав като бик, умира след няколко месеца, досежно отровен в деня преди да го изпишат. Крайна равносметка – четири трупа.

***

Иво Карамански беше заключен в Софийския централен затвор, Сава Бабаидов спаси кожата и се покри в Сърбия, Слави Бинев и момчетата от “Защита”, наравно с Васил Илиев даваха показания пред следователи и интервюта във вестниците, Димата, Маргина и Митко Джамов напуснаха страната и се покриха в Гърция, останалите в България се прегрупираха и готвеха нови вендети. Убийството на полицаи от техни колеги в Бели брези бе определено от министъра на МВР като “Ювелирна акция”. Пантьо Пантев набра скорост, Васил го тачи и му пуска аванта да е по-самостоятелен. Косьо Самоковеца смени престижната работа на bell boy и е влязъл под кожата на боса на ВИС-1, а Методи Методиев от крадец на антични монети се включва в бригадите на “борците” и застава редом до братя Илиеви. Илия Павлов е на върха, мачка и Красимир Стойчев и Емил Кюлев, взима се на сериозно и започва да озаптява непокорници като Васил и Младен, или поне си въобразява, че може да отреже на гущера опашката. Иска му се да е бос на босовете и да подчини всички “борци”. Любен Гоцев само наблюдава и разиграва пешките на шахматната дъска. Трупа богатство, разпределя го по направление и гледа сеир. Всеки ход е изчислен, добре премислен, точно пресметнат, отличчно премерен, дори и да сбърка, в него са царя и царицата, топовете, офицерите и конете, оставя само пешките да се унищожават…

***

В “Аякс” имаше спор. Хотелът с името на гръцкия герой от “Троянската война” се намираше в квартал Витоша, който беше още разорана нива и не приличаше на нормален градски район. Той и хотелът не беше като хотел. “Борците” го бяха превърнали в крепост. Там се криеха. Слави Бинев и Венци Прокопов бяха свободни. Само Карамански беше под ключ. И войната продължаваше. Спорът беше за Васил Илиев и неговата ВИС-1. Васил искаше обединение под негова команда. Останалите се дърпаха. Пашата беше против. Маджо също. Бойко Борисов шикалкавеше, но се слагаше на Пашата. Трайо Манекена – против. Стоил Славов – против. Милчо Бонев – против. Пацо Дългия – против, Киро Японеца – против, Любчо Василев – против, Венци Стефанов – против, Поли Пантев – въздържал се, Емо Мигача – въздържал се, Симеон Щерев – въздържал се. Последните трима си тръгнаха, защото не искаха да се делят на ВИС и “Аякс”, а да останат заедно, нещо немислимо, повече – недопустимо, дори неосъществимо.
***

Машата на ДС и Народната милиция Иво Карамнски бе натикан в затвора. Но не толкова,
СИК: Пашата, Венци и Бойко
заради парите на Илия Павлов, кешовицата за министъра, а поради простата причина, че куките искаха да оцелее. Беше им още нужен. След преломната точка при нападението в “Бедни-богати”, той трябваше да отлежи, да втаса и да бъде хвърлен отново в битката с “борците”. За баланс. Васил Урумов – Чико беше завел иск срещу държавата за милиони. Преди да го сурвакат с 14 лазарника, съдията по делото Димитър Попов (същият, който бе издал десетки смъртни присъди, а за награда бе даже министър-председател на Република България) му бе казал: “Знам, че си невинен, но ще те осъдя”. Вечерта преди делото му поискаха рушвет, за да му дадат само 9 години и да му оставят вратата отворена, на техен жаргон – да го ликвидират. Чико е от стара коза яре и не се хваща лесно в капани, те го слагат на шейната, но той кара кормилачка. И не приема. И не шари. Вземи тия 14 по 365 и в тоалетната. И отива да ги лежи. А да го сплашат, за да си оттегли иска, му пращат Иво Карамански с Агонцев, Магурата и Сава Бабаидов, които боядисват казиното му цялото в кръв, все едно някой е мазал кетчуп по стените. Има и свидетели. Но вместо да му изпишат вежди, те му изваждат очи. Васил Илиев и всички останали борчески бригади и фирми за охрана натрупват капитали и започват да метаморфозират. Иво Карамaнски вече не е в кириза и никога няма да може да навакса. Остава
на ниво момче за поръчки. Кръстник без кръщелници. А Чико продължава…с Васил Илиев, с когото е от самото начало.

Най-добрият приятел на Карамански се е превърнал в най-голям негов враг и докато единият е на топло в затвора, другият е в Военна болница с простреляна ръка. Младен Михалев, момчето от Силистра, е неформален лидер на “борците” от “Аякс” и “Орбита”. Около него са братята Маргини, Румен Николов, Димата, Венци Стефанов, Стоил Славов, Любчо Василев, Пацо Дългия и Пацо Фалконети, Трайчо Трендафилов, Бойко Борисов. Разбира се отлично с Илия Павлов и Васил Божков. Започнал е вече да изгражда свои структури из страната по подобие на ВИС-1. Опитва се да привлече в своя лагер Пантьо Пантев, Георги и Любен Пехливанови. Голяма част от цистерните на “Мултигруп” минават с негова помощ през Калотина. Заедно със Стоил Славов правят свой канал за износ на петролни продукти и в един момент се превръща в най-мощният контрабанден бос на бензин и нафта в бивша Югославия. Изключително предан и лоялен към Партията и ДС. Нарежда от болницата да бъде ликвидиран Герман Винокуров, афганеца в редиците на “Защита”. Само 16 часа след престрелката пред “Севастопол”, където Маджо е леко ранен, е застрелян в квартал Дружба от Веско Въртийски, борец от Ихтиман и прякор Патичето, таекундоистът и старши-лейтенант от СА Герман Винокуров, който е истински кошмар за всички “борци” и не им дава покой, докато не го премахнат. Слави Бинев и Венци Прокопов започват да губят позиции в силовото охраняване.

След убийството на Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца от техния колега Митьо пред апартамента на Иван Иванов в Бели брези, куките се настройват много срещу хората около Карамански и цялата “Защита”, макар организацията да е създадена от ченгетата. “Секюрити” на Горан и “Скорпио” на Камен, “Ипон” на Бойко и “Делта – Г” на Кольо започват да изместват от бизнеса бригадите на Слави и Прокопа. Стикери ВИС-1 са почти на всяка втора витрина, врата и прозорец. Босовете на фирмата са млади, жизнерадостни и красиви. Особено по-малкият брат Георги, който е направо хубавец сред кратунестите, деболоврати и нискочели пехливани със зурлести, маймунести мутри и с акъл на врабчета.

“Борците” инвестират в хазарта, учат се от стари кримки като Черепа и Чико. Слагат ръка на повечето клубове за проститутки и идиотките по магистралите. Съюзяват се все повече с ченгетата, поемат заедно трафика, разпространението и продажбите на наркотици. Много “бивши” милиционери стават бригадири. Появяват се Златко Баретата, Алексей Петров, Галевите от Дупница, а такива като Бойко Борисов и Румен Николов са отдавна в играта. Нарколабораториите за каптагон и амфетамини никнат като гъби след дъжд. Създават канали за хора. От Турция и бившия СССР ги прекарват в Гърция и Европа, появява се нов занаят – каналджия. Овладяват изцяло производството и износа на компактдискове, превръщат ги в основен експортен артикул и наравно с парите ментета, нареждат България на Първо място в света, следвана от Колумбия – нередовно зелено – и Народна република Китай – CD-та. Участват в изкупуването на череши, манатарки, орехи и слънчогледово семе. Превземат всички тържища и стокови борси. Настаняват се на плажната ивица и печелят търговете за концесии. Влизат в хотелите, приватизацията, в застрахователния и банков сектор, застават на входа и изхода на повечето работещи предприятия, фабрики и заводи.

В тези тежки, трудни и жестоки времена щъкат и самостоятелни единици, които гледат да са добре с всички. Едни създават цели империи, други просто гледат да минат между капките. Сред тях са Миню Апаша, Цар Киро, Живко Маратонката, Иван Доктора, Тодор Толев, Жоро Виенски, Мони Курилеца, Емо Френски, Наско и Живко, Цината в Сандански и Джовани от Варна, въпреки че няма нищо случайно. Банките в България стават повече от вложителите. Всички куки от ДС и Народната милиция, шкартирани от работа по време на управлението на Филип Димитров, се настаняват в борческите бригади и банките. Куките завладяват всички всевъзможни възлови далавери и се настаняват трайно в многото партии, за да контролират паричния поток на БКП, потекъл като река с разклонения като тези на Амазонка. Скъсани цървули за една нощ се превръщат в лачени чепици. Селяндури в опинци се събуждат обути в кожени обувки с маркови названия и започват да разбират кво е туй Boss и Gianni Versace. Довчера шибал с камшика волска кола, днес кара мерцедес. Чукал магаричката на село, а сега ебе манекенки. И всички забравят откъде са дошли. И се самозабравят. Снобите в Лондон пасти да ядат, има ново поколение софиянци. Затова стрелбите продължават. Кой е по-по-най!

***



–Добромир Гущеров, Манол Велев, Христо Ковачки, все наши момчета – ухили се лукаво
Генерала и смигна на генерал Воронов, който бе на тайно посещение в София.
–Тях ще ги използваме в бизнеса като Павлов, Кюлев, Божков, Моллов и “Борците”. В политиката вкарваме само с протекцията на Синдериона. И вече е време да създадем няколко ложи.
–Масони вече има, но искам да отсеем кандидатите, а те не са хич малко. Има доста българи сред тях.
–Нека има! В ложите – Да! И в политиката – също! Ако са единствено евреи навсякъде, хората ще се обърнат срещу нас. А по-важно е имената да са български като Лидия Шулева, Александър Божков, Стефан  Софиянски, Бойко Борисов, а само за привкус да останат Вилхелм Краус, Соломон Паси и Ешкенази, Коен, Кало или Меламед. Колко хора знаят, че Валери Петров е един от нашите? Я дай списъците!

Генерал Любен Гоцев бръкна в кожения куфар “Luis Vuitton” и извади списъците с масони. Отвори дебела папка и зачете:

–“Велика ложа на старите, свободни и признати масони на България”:

Петър Горановски – велик майстор
Иван Ставрев – Велик майстор
Григорий Вазов – комбинатор
Вежди Рашидов – скулптор
Васил Михайлов – актьор
Професор Андрей Пантев – историк
Недялко Йорданов – поет
Стефан Цанев – драматург
Стефка Костадинова – спортистка
Жельо Желев – президент
Антон Дончев – писател
Боян Биолчев – ректор на СУ
Стоян Денчев – велик майстор (“Мултигруп”)
Стоян Александров – министър на финансите
Гиньо Ганев – депутат
Ефрем Ефремов
Андрей Пръмов
Боян Чуков
Петър Калапакчиев – велик майстор (“Кинтекс”)
Илия Павлов – президент на “Мултигруп”
Борислав Сарандев – велик майстор
Димитър Недков
Георги Крумов
Доктор Спас Спасков
Богдан Томов – певец
Петър Стоянов – адвокат
Дядо Павел – епископ
Костадин Паскалев
Емил Кюлев – банкер
Светлин Русев – художник
И други по незначителни членове…

–Продължавай!
–“Б`Най Б`Рит”:

Алфред Криспин – ръководител на ложата
Соломон Паси – възстановил ложата
Професор Георги Бакалов – историк

–Следващата!
–“Малтийски орден”:

Христофор Събев – монах
Доктор Константин Тренчев – председател на “Подкрепа”

–Друга!
–“Билдерберги”:

Леа Коен – дипломат
Валентин Златев – директор на “Лукойл”
Николай Камов

–Друга!
–“Ротари клуб”:

Калчо Хинов
Стоян Узунов
Стефан Софиянски

–Наше момче еврейче. Същият, който като директор на “Пощенска банка” отпусна пари на Соломон Анжел, за него ли става дума?
–Да той е.

Явор Милушев – актьор
Христина Ангелакова – оперна певица
Доктор Александър чирков – хирург

–Дори циганин има, продължавай!
–Е:

Асен Ушанов – юрист
Вилхелм Краус
Доктор Николай Балтаджиев – пластичен хирург
Стефан Драгостинов – композитор
Стоян Янев – архитект на София
Радко Влайков
Панайот Денев
Анелия Дошева
Професор Огнян Герджиков – преподавател в СУ
Диляна Грозданова
Стоян Ганев
Стефан Савов
Георги Марков–съдия

- Добре, стига толкоз за днес. Утре ще продължим с останалите ложи. А сега да видим какво ще правим с ВИС-1 и “Аякс”. И държа непременно да видя Иван Костов.
–Него лесно ще видим, ами да се разберем за “Борците”.

Двамата генерали решиха да се усамотят във вилата на Борис Елцин в Бояна, дълбоко законспирирана дори от руското разузнаване.
 (следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар