„Дънди“ покачи печалбата си от златото ни!
The New York Times за нас!
Печалбата на базираната в Канада
Дънди Прешъс Металс се покачи с 13% до 40.3 милиона долара в резултат на
повишението на производството и цените. Производството на златен концентрат е се е увеличило
с 45% до 32 221 унции за тримесечието, а това на мед се е покачило със същия
процент до 4 989 тона, докато добивът на цинк и сребро намалява. Дънди
притежава мини в България и Армения, както и съоръжение за обработка на
концентрат в Намибия.
Ето и малко предистория:
На ръба на Европа в югоизточна България, по склоновете на
планините растат тютюневи насаждения. Стада от овце бродят по тревисти хълмове,
подкарвани от овчарите и техните рунтави кучета. В града мюезинът призовава
вярващите за молитва – тази идилична картина рисува The New York Times в
репортаж от Крумовград.
Четиридесет и пет години на комунистическата диктатура и
още 20 в бързане да се създаде пазарна икономика са имали малък ефект тук,
където етническите турци и помаци образуват мнозинство в една общност на тихо
достойнство, остатък от Османската империя. Работните дни започват с изгрева и
свършват със залеза на слънцето, обвити в дим от ръчно свити цигари и бърборене
на турски. Бедността е ежедневен спътник.
Но промяната идва, пише NYT – и тя няма да бъде към
по-добро. Стимулирана от нарастването в световен мащаб на търсенето на злато,
регистрираната в Канада минна компания Дънди Прешъс Металс и нейното българско
поделение Болкан Минерал енд Майнинг, планират да отворят голяма открита златна
мина близо до този град, който е близо до гръцката границата и на четири часа
път с кола югоизточно от столицата София.
Проектът е затънал в социални и екологични противоречия
от самото начало, но тази година българското правителство издаде временно
разрешително на компанията, пренебрегвайки ожесточена съпротива на местната
общност.
„Мината ще унищожи поминъка ни,“ казва Ахмед Ахмед,
64-годишният овчар от село Дъждовник. Неговата съседка Шукрия Мехмед се
съгласява пред NYT: “Ние просто не се нуждаем от мината“, заявява тя, с
износените си дрехи и ръцете си, кафяви от бране на тютюн. „Ние вече имаме
всичко, от което се нуждаем.“
Предложената минна площадка се намира на известния хълм
Ада тепе. Тя е в близост до множество малки села и е заобиколена от повече от
дузина селскостопански площи и пасища, някои от които на не повече от един
хвърлей камък разстояние.
Болкан Минерал енд Майнинг многократно гарантира на
местните жители, че няма да има сериозни неблагоприятни последици за тяхното
здраве и околната среда. И централното правителство е убедено, че мината ще
донесе богатство на областта и страната като цяло, посочва NYT. Но повечето от
местните хора остават убедени в обратното и открито враждебни към всяко мащабно
минно дело.
За разлика от други области в Родопите, които бяха силно
индустриализирани по време на комунизма и които и днес носят белезите на
разрушаването на околната среда, ландшафтът около Крумовград остава изненадващо
девствен.
Голяма част от региона се намира в „Натура 2000″, мрежата
от екологично чувствителни зони, защитени от Европейския съюз. От 191 вида
птици в България, 46% се срещат тук, както и над половината от видовете
влечуги, земноводни и бозайници.
Семейното отглеждане на тютюн на малки нивички е
традиционен поминък. Става въпрос за специфичен ориенталски сорт, използван в
много от водещите марки цигари. Пашата на добитък също е популярна, както и
производството на зеленчуци, отглеждането на билки и пчеларството. В града има
и малка фабрика за обувки.
И все пак, районът определено не процъфтява. Равнището на
безработица и то официалното е около 13%, и производството на тютюн рязко е
намаля със загубата на държавните субсидии. Много семейства едва успяват да
свържат двата края.
На този фон минната компанията обещава 300 работни места
в етапа на строителството и 230 работни места по време на експлоатацията на
мината. В допълнение тя обещава да създаде общински фонд за инфраструктурни
проекти и инвестиционен фонд за подпомагане на малки и средни предприятия, като
определя аргументите срещу проекта като слаби и водени от „емоции и ирационални
страхове.“
Според NYT обаче става въпрос за нещо повече от емоции.
Потенциалното замърсяване на ограничените водни ресурси в района е основната
причина за безпокойство сред жителите. В интервюта редица земеделски стопани,
посочват, че сондажите по време на проучването на златното находище са довели
до пресъхване на местни кладенци.
Климатът в региона се характеризира с горещо средиземноморско
лято и мека зима. Река Крумовица, която дава голяма част от водата за пиене и
напояване в Крумовград, почти пресъхва през летните месеци.
Минният проект избягва унищожителната цианидна
технология, но за получаването на златен концентрат чрез процес на
раздробяване, смилане и флотация, се използват големи количества вода.
А планираното съоръжение за отпадъците от мината, която
ще се експлоатира в продължение на девет години, се намира само на 150 метра от
реката. В хвостохранилището ще бъдат депозирани 14.6 милиона тона отпадъчни
скали и 7.2 милиона тона отпадъчна, разредена с вода каша от икономически
неизгодни метали, минерали и използвани за добива химикали.
„Нашето истинско съкровище не е златото, а водата“,
коментира пред NYT Юсеин Юсеин, собственик на популярно кафене в Крумовград. В
заведението местните хора обсъждат предимствата и негативите на проекта. За тях
е добре да има още един голям работодател в региона. От друга страна те не
вярват, че българските институции могат да осигурят необходимия контрол.
Река Крумовица е част от басейна на река Марица, която
тече през Турция и Гърция и се влива в Егейско море, което според NYTсъздава
потенциал за замърсяване и на съседните на България страни.
Имало е разговори за изграждане на пречиствателна станция
за водата, която ще се изпуска от мината в реката, но концесионерът е заявил,
че въпросът ще бъде разгледан само ако качеството на водата се влоши през
първата година на минното дело.
Кметицата на Крумувград Себихан Мехмед спечели през миналата
седмица третия си мандат с огромно мнозинство, срещу подкрепения от ГЕРБ
кандидат Асен Тюрдиев. Последният е горещ привърженик на златната мина.
Но Себихан Мехмед е направила подробни планове за
създаване на алтернативна икономика за нейния град, въз основа на екологичен
туризъм, биоземеделие и преработка на месо. Дали това е реалистично е трудно да
се каже: общината разчита на структурните фондове от Европейския съюз за
осъществяване на тези идеи.
„Нашият град не е изграден през последните 10 години“,
отсича Мехмед пред NYT. „Компанията ще приключи дейността си и ще си тръгне, но
какво ще се случи с нас след това? Никой не ни казва.“
Тази задълбочена статия е сред малкото материали за
България, намирали място на водещата страница на авторитетното американско
издание The New York Times.