Разкрития!

Веселина – баронеса Ротшилд

В. Георгиева

Веселина Владова Георгиева (по-известна като Лина Георгиева) е родена през 1927 г. в град София, в семейството на богатия търговец Владо Георгиев. Сестра й Мария е била архитект, омъжена за известният архитект Богдан Наумов Томалевски. В дома на Владо Георгиев винаги е било пълно с интелектуалци, хора на изкуството. Веселина се запознава с приятелите на баща си, които по онова време са били видни интелектуалци - проф. Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на операта Мойсей Златин… Племенница е на българския министър-председател Кимон Георгиев

На 20 годишна възраст, през 1947 г., заминава за Париж, Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на желязната завеса превръща младата жена в бежанка. Художничката Рада Поптошева я насочва към скулптурата.

Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. Той забелязва качествата й на едно биенале във Венеция. От него тя възприема идеята да работи с глината и да вае с ръце скулптури. През 1968 г., Георгиева, вече прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”.

“През 50-те години в Париж беше страхотно, разказва в спомените си Георгиева. Изкуството се ценеше и творците бяха търсени. Градът ми даде много. Благодаря на всичко, което видях там, на изложбите, на местата, които посещавах, на изключителните личности, с които общувах.” - Веселина

Заразена от авантюристичния дух на приятелят си Ърнест Хемингуей, тя посетила Индия, Израел и Египет.

“Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казала Веселина. Името й започвнало да се споменава редовно в артистичните среди. Често обикаляла на скучни чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между нещата, които е направила е и сродяването и с прочутото отвратително еврейско семейство Ротшилд. Прочетете Ужасът наречен Ротшилд.

През 1958 година се омъжва за барон Едмонд Адолф Морис Жулс Жак де Ротшилд (по известен

Е. Ротшилд

като барон Едмонд Адолф Ротшилд) от френския клон на фамилията, но след 2 години се развалил брака и, а по-късно се развели.  Писало се е за този брак, че той е искал дете, но така и не успяла да му даде желания син, а и наближавала 35 годишна възраст, а това е била достатъчна причина за барона да се разведат. Не е известно почти нищо за връзката им, или най-вероятно е засекретено в историческите събития, защото кръвния му баща е създателят и баща на Израел, ционистът Едмонд Джеймс Ротшилд.

Писало се е, че след развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон Ротшилд остава смъртен враг на България.

“През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” - Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон Ротшилд умира. Версията е самоубийство.

Пише се, че евреина осигурил финансово своята бивша жена. Веска била е включена и в родословното дърво на фамилията Ротшилд. Оттам попаднала и в генеалогичното издание на най-известните европейски аристократични фамилии “Алманах дьо Гота”, основано през 1763 година.

Известно е също, че в края на своя живот майката на банкера евреин Едмон де Ротшилд викнала своята първа снаха и я помолила да й прости. Може само да се предполага, че и тя е настоявала бракът им да бъде разтрогнат заради липсата на деца или пък, защото са се отнесли с нея зле. Защо ли и е казал тази толкова известна злобна фраза само може да предполагаме.

През 60-те години на миналия век посланик в Париж е бил проф. Владимир Топенчаров. Той се срещал често с Веселина Георгиева, възхитен от нейната ерудиция и от желанието й да помага на България. Журналистът Павел Писарев, приятел на Топенчаров, разказва в свои спомени:

“Изключително красива, интелигентна и обаятелна, с влияние във високите етажи на властта, тя помагаше на България със своите връзки, въпреки че могъщият й съпруг не беше настроен добре към нас – комунистите или българите, не зная. Разведе я френската държава, защото нямаха потомство и при смъртта на съпруга й наследството влизаше в ръцете на българка. Видях я веднъж в кабинета на посланика. Говореше по телефона с Помпиду: “Жорж, как си?” Попита Топенчаров какво да иска точно. А той – го да подпише споразумението за тютюна с България за не знам колко си тона. Тя предаде молбата и после каза: “Ей, господин посланик, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен той нищо не може да ми откаже.”

Скулпторката е криела детайлите за брачния си живот с циониста евреин Ротшилд и не проронвала нито дума. Мълчали също и нейните роднини.

През 2004 г. Веселина Георгиева прави изложба. Творчеството й е приветствано от много ценители. У нас то е непознато.

От спомените на съвременници на барон Ротшилд се разбира, че той обичал много жените. Година след брака си с българката се запознава на парти с изгряващата френска актриса Надин Талие. Тя е родена в бедно парижко предградие, не може да се похвали с аристократичен произход и с богата фамилия, но е 5 години по-млада от съпругата си Веселина. Артистичната й кариера започва с тази на Брижит Бардо. После става приятелка на известен художник, който я въвежда в елитното френско общество. Там среща Едмонд де Ротшилд, с когото започва връзка. После се развежда с Веселина едва три месеца преди акрисата да роди. Бенжамен е дългоочакваното дете и наследникът на финансовата империя. Днес младият барон Ротшилд е на 40 и няколко години и има четири дъщери.

Новата съпруга на Едмонд Ротшилд държала да пътува и да пише книги. Тя е авторка на 17 издания, свързани с доброто поведение в обществото и на мъжете в нейния живот. Надин има своя академия в Женева, която обучава в бон тон известни личности и предимно млади хора. В академията не се приемат артисти, тъй като баронесата смята, че те не са подходящи за подобно възпитание.

В своите книги тя подчертава: “Господ бог не случайно е създал жената и това предрешава нещата. Истинското й предопределение е да прави мъжа щастлив. Тя трябва да го вдъхновява и да го кара да мечтае”.

“Ако знаеш как ми трябваш!”, били последните думи на барона към Надин.

Надин, когато, гостувала през 2007 г. в София, казала: “Мъжът ми е бил женен за толкова красива жена, каквато още не съм виждала.”