Почитаме Кръста Господен
На 14 септември Православната църква за четвърти път се
прекланя пред животворната сила
В българският народен календар празникът е известен като
Кръстовден или Кръстов
и се отбелязва всяка година на 14 септември.
Народът го е нарекъл така не само заради “честния кръст”, а
защото вярва, че тогава денят “се кръстосва с вечерта”, настъпва есенното равноденствие.
По стар обичай жените ходят на църква, палят свещи за здраве
и раздават питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът
обикаля къщите и хармана, ръси със светена вода за благополучие и щастие на
семейството.
Кръстов се смята за празник на земята и благодатен ден за
начало на есенната сеитба и гроздобер. За да има берекет по нивите и лозята, не
се оставя нищо почерняло на огнището, а
мъжете освещават първите семена, приготвени за посев.
За празника жените раздават прясна пита – „житна жертва“, с
която се умилостивяват стихиите, за да има здраве и берекет. Първото откъснато
грозде се освещава в черквата и се раздава за плодородие.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на
Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни - зелник с праз лук,
печена тиква. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова
тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от
новата реколта.
В някои села Кръстов се чества като празник на народните
лечителки и баячки. На този ден всеки, намерил изцеление за страданието си,
отива при своята лечителка с прясна пита и цветя, дребни подаръци и пари, за да
засвидетелствува своята благодарност и уважение.