Актуално!

Лидерите на Г-20 бързо забравиха за Сирия! Забавляват със светлинно шоу, златни сервизи, черен хайвер и шампанско в двореца "Петерхоф"

Докато в Сирия воюват, измират десетки хора, а хиляди бягат от родината си, лидерите на

Г-20 се забавляват с пищно шоу, с музика, фойерверки и светлини в Санкт Петербург. Докато решаваха дали да ударят по Башар Асад и родината му, първенците похапваха хайвер в позлатени съдове в Константиновския дворец в Петерхоф, съобщиха световните агенции.

Преди вечерята участниците се разходиха из прекрасния парк на Петерхоф, известен като "руския Версай", където бяха заобиколени от актьори в костюми от епохата на Петър Първи, а прочутият оркестър на Мариинския театър свиреше откъси от Верди, Чайковски и Сен Санс.

На представлението не присъстваха президентите на Франция, Бразилия, Аржентина и италианският премиер Енрико Лета.

Именно Лета първи пусна в туитър информация след вечерята, посветена на Сирия: "Няма единна позиция за удар." По-рано той заяви, че би подкрепил военна операция само с мандат на ООН.

Според източници на Би Би Си най-твърда подкрепа Обама получил от Франция, Турция, Канада и Великобритания. Австралия, Канада, Франция, Италия, Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Испания /която официално не е член, но е постоянен гост на Г-20/, Турция, Великобритания и САЩ подписаха призива, разпространен от Белия дом в рамките на срещата на върха в Санкт Петербург. Те подкрепиха Барак Обама за военен удар срещу Сирия.

"САЩ и Русия не успяха да преодолеят различията си по въпроса за военната операция", заяви на пресконференция руският президент Владимир Путин. Двамата лидери изслушали взаимно позициите си, но не постигнали съгласие.

Путин подчерта, че е контрапродуктивно да се дестабилизира ситуацията в Близкия изток и че

евентуална интервенция ще се отрази негативно на световната икономика. Руският президент повтори позицията си, че военна акция без мандат на ООН ще е нарушение на закона. Путин обеща Русия да помогне на Дамаск, ако той бъде подложен на външна агресия.

Сирия - Апокалипсис за всички?

Сирия се превръща все повече в катализатор на несигурността, конфронтацията и разрушаването

на онзи световен ред, който надживя Студената война, коментира М. Щюрмер. В тази страна не се очертава щастлив край, до който може да се стигне чрез преговори, компромис или желание за ново начало.

Затова пък сме свидетели на все по-често вмешателство от страна на чужди сили:

Русия е оръжеен доставчик и закрилник на алевитската династия на Асад и неговия режим на железния юмрук; Москва подкрепя също така Иран и ливанско-шиитския боен отряд на „Хизбула”; Арабската лига се задоволява да укорява с остри думи политиката на Асад, но само толкова; европейците пък се упражняват в реторика за мир, държейки се настрана от конфликта; турците съзират заплахи за интересите им в арабския свят, но не знаят откъде да започнат - прекалено много са огньовете, които трябва да бъдат изгасени; израелците пък заплашват, че в случай на нападение ще отговорят с военна акция.

Накратко: положението е повече от сериозно, но отникъде не дебне спасение. Освен от САЩ. Америка остава единственият силов фактор в региона. Същевременно, макар и оставени сами, американците са последните, които все още се застъпват за някакъв световен ред - но не само на думи, както повечето останали, а с конкретни дела, както никой друг.

За американския президент Барак Обама би било детска игра с помощта на няколкостотин ракети „Круз” да организира един по-голям фойерверк над летища, военни бази и командни централи на сирийската власт. Разбира се, това трябва да стане на безопасно разстояние от складовете с химическо оръжие - то не бива да бъде бомбардирано, нито пък да попада в ръцете на терористи.

И все пак: подобна “хирургическа” операция не е никак лесна. Включително и заради това, че залогът е много по-голям от това просто да бъде наказан Асад. В случая става въпрос за много повече: за сигурността в света, за разпределението на оръжията за масово унищожение, за баланса на силите в Близкия изток и извън него и най-вече за ръководната роля на САЩ.

Европейците наблюдаваха в продължение на две години развоя на кризата в Сирия, без дори да подозират, че е възможно да се стигне до worst case - това, което се случи на 21 август. А сега политическият дебат в Лондон, Париж и Берлин се свежда единствено до това дали една евентуална война в Сирия е желателна или не. Отговорът на този въпрос както в политически, така и в морален аспект, е еднозначен и категоричен.

Европейците обаче явно отказват да проумеят, че е илюзорно да възлагат надежди на Съвета за сигурност на ООН, който е с вързани ръце заради руско-китайската блокадна политика. Нито пък са склонни да си дадат сметка за това, че ако Конвенцията за забрана на химическото оръжие утре се превърне в купчина безполезна хартия, то същото може да се случи после и с Договора за неразпространение на ядрените оръжия. А това окончателно ще развърже ръцете на страни като Северна Корея и Иран.

Без съмнение цялото това развитие ще породи нова динамика, свързана с оръжията за масово унищожение, която никой вече няма да е в състояние да спре - нито Америка, нито пък щедрите на думи, но бездейни европейци. Съединените щати са единственият световен полицай, а освен това и гарант за спазването на международните договори.