понеделник, 9 септември 2013 г.

Смех

Девети септември
Девети септември ми даде сандалки
За да тичкат краченцата малки
Девети септември ми даде геврече
Яж! - девети септември ми рече
 (съвсем истинско стихотворение от реалния соц)
    *
Пресконференция на израелския национален отбор по тенис на маса. Треньорът казва:
- Господа, след тримесечно прекъсване нашият отбор възобнови тренировките!
Глас от залата:
- Значи все пак намерихте топчето?
   *
Ако девойката е овца, каквито и лъвове да я обикалят, тя пак ще гледа към овена...
   *
-... твойта майка!
- Какво каза скъпи?
- Казах само, че новите ти обувки, които ти така небрежно хвърли по средата на хола, в които се спънах, след което паднах, избих си зъб, счупих шкафа и си разбих часовника... ами, тези обувки много вървят на шапката ти, която ти
подари ТВОЯТА МАЙКА!
   *
Вече мога да тегля филми от торентите с  чиста съвест.
Който смята, че му дължа нещо за авторски права, ще дойде у нас и ще си хапне.
   *
Учителката казала на децата:
-Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
-Кажи ти Иванке.
Иванка започва:
-Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
-Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
-Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
-Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
-Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. ОЧЕВИДНО ще ходи до тоалетната.
   *
Истинският мъж при вида на гола жена не се изчервява, а пребледнява. Кръв за лицето не остава...