Фердинанд : Такова е желанието на Народа Ми - да бъде според както той иска
105 години от обявяване на Независимостта на България
Независимостта
на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св.
Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема
титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и
Херцеговина.
На
заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна
мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като
Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не
са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване
на българската независимост.
С помощта
на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Подписани са три протокола, а според тях:
- Русия
опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878
г.,
- Турция се
отказва от всякакви финансови претенции към България,
- България
се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а
след нея и Великите сили признават независимостта на България чак през месец
април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига
международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите
европейски държави.
България
става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд
приема титлата цар на България. Интересен момент е и самото признаване на тази
титла. Цар = кесар = цезар. И тъй като Русия претендира дъ бъде „Трети Рим“
никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в
подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург и там през зъби изтрайват
императорската церемония за посрещането му.