По аналогия с френското сирене и вино, оценката на
дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на
югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с
крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е
изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно
смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и
подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха
на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер, с неочакван свеж
нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова
прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и
жилави, идеални за сърми. При дегустация листната периферия издава допълнителен
фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е
използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал
"Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински
гърди."