Разкрития!

През 1909 година Ленин и Хитлер са играли шах в дома на Ротшилд! Снимки

Защо банкерите Ротшилд финансират Карл Маркс?

Защо банкерите финансираха революциите и комунизма?

От неизвестна до сега  гравюра публикувана от британския „Телеграф“ се разбира, че преди 100 години, Адолф Хитлер и Владимир Ленин са се познавали и са играли заедно шах. В тази картина, Хитлер седи до прозореца и да играе с белите, а Ленин е в сянка с черните фигури. Гравюрата се казва: “Шахмат: Ленин и Хитлер – Виена, 1909″.

Картината е нарисувана от Emma Lowenstramm, учителка на любителя художник Хитлер и е подписана за спомен на обратната страна от двамата бъдещи диктатори. Хитлер и Ленин се запознават във Виена по врема на гостуване си при познато богато семейство (барон Ротшилд, чиито незаконен внук е Адолф Алоис Хитлер). Както знаете, в началото на миналия век, Хитлер е бил успешен млад  художник, а Ленин е бил на една от многобройните си разходки по Европа, неизвестно от кого финансирани, по време на която написва книгата си „Материализъм и емпириокритицизъм”.

Еврейското семейство, което е притежавало тази гравюра, напуска Австрия в началото на Втората световна война и я оставя на съхранение при икономката си заедно с друго лично имущество.

През 2009 година, пра-правнукът на икономката продава продава: "Шахмат: Ленин и Хитлер – Виена, 1909″ на търг за 64 000$.

Защо банкерите Ротшилд финансират Карл Маркс?

Защо банкерите финансираха революциите и комунизма?

В интернет може да се намери твърде интересната информация, че фактически Карл Маркс е бил финансиран от банкерския клан Ротшилд (известно е, че Маркс никога не е работил, за да си изкарва прехраната, но комунистическата пропаганда обикновено се измъкваше с хипотезата, че бил "спонсориран" от Фридрих Енгелс по чисто "приятелски" и "идейни съображения.).

Една такава косвена улика е  обстоятелството, подчертано наскоро от руския икономист професор Валентин Катасонов (автор на наскоро излязлата обемиста монография "Капитализмът" - в 1000 стр.), че нито в "Капиталът", нито в другите съчинения на Маркс има някакви сериозни "класови обвинения", нападки, сарказъм, критични анализи на дейността и други подобни негативизми срещу банкерите (лихварите). И това на фона на хилядите споменавания на "класи", "класова борба", капиталисти", "експлоатация" и т. н. - всеки, който преди 1989 г. малко от малко е разлиствал безкрайно досадната книжнина по "диамат", "истмат" и "научен комунизъм", може да си припомни цялата тази терминология. Самият "Капитал" е такъв "критичен анализ" на дейността на капиталистите, но... само на един тип капиталисти: фабрикаджиите. Предприемачите. Индустриалците. Собствениците на фабрики, заводи, индустриални предприятия. Тоест: на онези, които са в пряк досег с работниците, "експлоатираните", "пролетариата". И фактически, на онези, които организират създаването на материални ценности - от конци и игли за шиене до параходи и локомотиви.

Да, по времето на Маркс експлоатацията е била жестока, достатъчно е да се разгърне някоя книга от класическата литература на ХІХ-ти век, която засяга тази тема.

Но "капиталът" не е във фабриките и заводите.

"Капиталът" като капитал, т. е. пари - е в банките.

Защо Маркс заобикаля с мълчание тази сфера? Как е възможно, при целия негов гняв срещу "експлоататорите", заради който гняв от страниците на "Комунистически манифест" направо пръскат кървави слюнки, да не забележи кои са главните "експлоататори" на "пролетариата"; на всичко отгоре, такива експлоататори, от чиято дейност фактически не произтича никаква полза, никакъв реален и материален продукт? Индустриалците, независимо от всичките им "лоши черти" като алчност, социална безчувственост и т. н., все пак организират производството на материални блага, а и създават работни места, достатъчно е да си спомним един Хенри Форд, например. Банкерите обаче нищо не създават, само  трупат "капитал" в истинския смисъл на думата - пари, финанси, а Маркс някак не ги "забелязва".

Днес, с примера на сегашната икономическа криза, виждаме съвсем нагледно, следейки новинарския поток, че именно банкерите са на върха на "капиталистическата" финансова пирамида. Те имат решаващата роля в световните политически и социални процеси. Знаят се дори имената им: на самия финансов връх около 15 клана (семейства) от типа на Ротшилд, Рокфелер, Кун, Лейб, Шифт, Варбург, Морган и т. н. - а под тях: около 300 не чак толкова богати, но също твърде влиятелни рода.

Дори ние, обикновените хора, го забелязваме

А един такъв "велик мислител" като Маркс пуска това обстоятелство покрай ушите си - на всичко отгоре, ако пък се вгледаме в имената, ще видим, че по негово време фамилиите, родовете или клановете са пак горе-долу същите.

Маркс обаче не забелязва това - и стоварва целия си "исторически гняв" срещу фабрикантите. Индустриалците.

Защо ли?

Няма как да знаем защо, понеже обяснението би могъл да го даде само той.

Но поне можем да предположим въз основа на появилата се и непрекъснато появяваща се информация в тази огромна световна библиотека, складирана в интернет.

Каква хипотеза се очертава, ако се ограничим само с няколко изречения в рамките на известните факти?

Най-важната констатация: Маркс не закача банкерите.

Под влиянието на дейността на Маркс в цяла Европа (а по-късно и в цял свят) капиталистите-индустриалци получават неочаквано могъщ опонент за своята дейност в лицето на никнещите като гъби "пролетарски", "комунистически", "революционни", "синдикални" и всякакви там други организации от този тип. Тоест, капиталистите-индустриалци получават насреща си огромно историческо главоболие, което им виси над главата и ги държи в шах до ден-днешен. Дали това е добро или лошо, е отделен въпрос. Предполага се, че в крайна сметка е добро, защото така огромни човешки маси получават възможност да извоюват по-големи права и по-добри материални условия за живот.

Нека да е така. Засега констатираме само, че капиталистите-индустриалци получават огромно главоболие.

За разлика от капиталистите-индустриалци, капиталистите-банкери не получават никакво главоболие. Те продължават да си получават само едно нещо: своите лихви. Но неприятности с вече организирания и намерил идеологията си"пролетариат" банкерите, за разлика от индустриалците, не получават.

Главоболието на капиталистите-индустриалци, наречено по-късно "международно работническо движение", посредством дейността на Маркс е фактически създадено и финансирано от капиталистите-банкери.

Механизмът на действие при френската революция и "пролетарското движение" е един и същ: отначало се финансира идеологическата платформа - при революцията това е Френската енциклопедия, при "пролетарската борба" - "Капиталът", а после вече върху тази идеологическа платформа се създават и финансират съответните организации, които започват да прилагат кървавата идеология на практика.

И френската революция, и комунистическите функционери се отнасят с еднаква омраза към християнството и Църквата. Тази тенденция в Европа продължава и до днес - през 2013 г. във Великобритания вече забраняват на християните да носят кръстчета и да осиновяват деца.

Банкерът от Уолстрийт Якоб Шифт - човек от обкръжението на Ротшилд, финансира руската революция през 1917 г.

Банкери от Уолстрийт, сред тях и Прескът Буш - баща и дядо на двамата американски преиденти Буш, който тогава е в управата на "Чейз Манхатън банк", финансират политическата дейност на Хитлер. Като размер на спонсорирането се споменават 1 милион долара (в днешна стойност явно са доста повече). За тази си дейност през 1942 г. Прескът Буш е даден под съд, но ловките му адвокати  успяват да го спасят. Ала все пак, за да бъде изправен на подсъдимата скамейка, е имало някакви мотиви, нали?

През ХVІІІ в. в Англия набира сила лихварският капитал, който концентрира сериозни финансови средства. Трябва обаче да се отчете, че този капитал е набрал сила и 2 века преди това, приблизително в средата на ХVІ-ти век, когато се е създала финансовата империя на Фугерите. Само, че тогава Фугерите се провалят и фалират по най-баналния начин: кралете и князете, които те са финансирали, просто отказват да си плащат дълговете. Как ще принудиш един крал или княз да ти плати? С какво?  По какъв начин? Нали държавата, тоест властта с армията, полицията и всичките й останали реквизити, е негова - на краля, княза, тоест: НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ?

И кланът Фугер се разорява, след което изчезва от историческата сцена. Причина - липсата на политическа власт.

Очевидно кланът Ротшилд е отчел горчивата поука от съдбата на клана Фугер - и след натрупването на капитал започва настойчиво да се домогва именно до политическа власт.

Дейността на масоните с тяхната идеология (отделен въпрос е как тази дейност и идеология се създават, организират и финансират) се оказва удобна платформа за пробив в политическата власт, като съответната конюнктура е създадена във Францияв средата и края на ХVІІІ-ти век.

Пробивът там е извършен; вярно, че Наполеон и след това Реставрацията забавят развитието на процеса - но, така или иначе, нанесената на Франция рана в историческа перспектива е смъртоносна , ако се съди по нейните гърчове в сегашната й агония, само 200 години по-късно. За някои 200 години са много време, за други малко - зависи от историческия мащаб, с който се борави.

Френската зараза плъзва в Европа - и по-нататък лавината става неудържима.

И все пак въпросът остава: защо в средата на ХІХ-ти век кланът Ротшилд финансира Карл Маркс и борбата срещу капиталистите-индустриалци?

Като подчертаваме пак, че поне засега няма как да се установи със сигурност, може да се предоположи с голяма степен на вероятност следното: успоредно с лихварския капитал, който се движи изпреварващо във времето, от средата на ХVІІІ-ти век заедно с промишлената революция започва да набира сила и индустриалният капитал.

Фабрикантите. Тоест: организаторите на производството на материални ценности, които ценности след продажбата си носят пари.

Сиреч: носят КАПИТАЛ.

С други думи: зараждащата се индустрия отнема на лихварите (банкерите) приоритета в трупането на пари - сега вече не само от търговия и лихварство, но и от производството на материални вещи започват да се получават сериозни печалби.

Разликата обаче е не само в това - но се пренася и в етно-религиозна плоскост.

На християните в онази епоха, а и открай време, е забранено по чисто религиозни причини да се занимават с лихварство.

Затова и то става сфера, в която се вихрят... да го кажем по-меко и деликатно,  нехристияни.

Самото име "Ротшилд" ("червен знак") води названието си от червената звезда на Давид, която основателят на фамилията лепва над лихварската си кантора в Лондон.

И докато не съществува машинна индустрия, лихварите имат пълната гаранция, че единствени В СВЕТА разполагат със сериозни парични капитали. Тоест: че са най-богатите. Но не просто най-богатите - а богати с пари. С капитал.

Да, вярно, аристокрацията, тоест, върхът на християнската властова пирамида, също разполага с богатства. Но основата на тези богатства са земи, замъци, дворци, от които чисти пари се получават единствено чрез селскостопанска продукция. Печалбата от тази продукция не е кой знае каква. Стига за издръжка на именията (и то не винаги!) - но не повече.

Появата на индустрията обаче променя тази ситуация. Сега вече, чрез машинното производство, християни получават неочакваната възможност също в кратки срокове да натрупат сериозно богатство, и то в пари. В капитал. Масовото производство и съответно масовите продажби на произведеното дават тази възможност. Лихварският (банкерският) капитал се оказва застрашен да бъде изтласкан от лидерската си позиция в света на парите. Колкото повече се разгръща производството, колкото повече стоки бълват никнещите като гъби фабрики по цяла Европа - толкова повече пари започват да се стичат в касите на индустриалците.

Които индустриалци в преобладаващата си част са християни, понеже индустрията, трудът и неговото организиране не са забранена зона за християните, каквото забранена зона е лихварството.

Тоест: християните започват да забогатяват.

И банкерите се виждат принудени да измислят начин, по който да нанесат удар срещу индустриалците, за да не им позволят да ги изместят от върха на финансовата пирамида.

А и да ги държат под контрол чрез непрестанната възможност работниците да бъдат вдигнати на поредния бунт или стачка, или революция.

Ето защо капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХІХ-ти век финансира Карл Маркс, който създава идеологическата база за разрушаването на европейското християнско общество.

Също както капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХVІІІ-ти век финансира Дени Дидро и другите от бандата, създали "Френската енциклопедия", която пък разрушава френското (най-силно по онова време!) християнско общество.