Мишел Бонев: “Има три начина да влезеш в света на шоубизнеса - да бъдеш приятел или роднина на някого, да корумпираш с пари или да проституираш.”
Тази сентенция, изказана от Драгомира Янева Бонева, известна
с артистичния псевдоним Мишел Бонев, се забива като пирон в главите на “всички
човешки същества, които обичат истината” и за които е предназначено
петминутното видеообръщение по YouTube.
То бе препредадено от много италиански сайтове.
Именно на хората, “които не приемат повече да бъдат
третирани като роби и които искат да оставят по-добър свят на децата си”
родената през 1971 г. в Бургас Драгомира реши да разкаже “как функционира тази
корумпирана система”, в която е живяла.
Видеото на Мишел Бонев е само последното оръжие от арсенала
, впрегнат в битката за справедливост и за възтържествуване на истината. Вече
близо месец българската продуцентка, актриса, режисьорка, сценаристка и
писателка воюва открито не само срещу корумпираната система на политиката и
шоубизнеса в Италия, от която е била част и се е облажвала в продължение на
години, а и срещу медиите.
След като години наред те проваляха с унищожителните си
критики нейните филмови изяви, днес журналистите са виновни на Мишел Бонев за
друго - че не правят разследвания за Берлускони по нейните разкрития. За сметка
на това няма всекидневник и сайт, в чиито коментари да не е разнищена сагата на
българката. Истината и само истината, зове без умора в километрични излияния в блога
си и чрез интервюта Драгомира.
Изливайки навън от себе си калта, с която се е каляла дълги
години в името на “страстта си по
“Мислех си, че с талант и с много труд можех да реализирам
мечтите си, но грешах. Много скоро ми дадоха да разбера, че трябва да приема
много компромиси, ако искам да успея в света на шоубизнеса.”
Това откриване на топлата вода от Бонев - колкото и
изтъркано да е клишето - всъщност не доведе до никакви съдебни последствия в
Италия срещу Берлускони или поне засега. И всичко това, въпреки че в качеството
си на премиер бил натискал министри и шефове на държавни компании да лансират
българката с пари на данъкоплатците.
За подобен маршрут – от кревата на Берлускони до шоубизнеса,
вече разказаха подробно из медиите и в съдебните зали десетки пропътували го
“туристки”, участнички в неговите вечеринки. За обръгналите на пикантни разкази
за частния му живот италианци също не бяха новост разкритията на Драгомира.
“Берлускони устоя до днес, минавайки през Ноеми и Руби, и е
трудно да го отместят закъснелите разкрития на Драгомира. Неолюбителка на
истината с осезаемо и може би непростимо закъснение”, писа за Бонев “Ил Фато
куотидиано”, който я определи като “графоманка в търсене на справедливост”.
В крайна сметка Драгомира се пречисти и изплювайки
мръсотията, се почувства свободна. Или така поне твърди. Последствията от цялата
история обаче са за България.
Нейната роля в случая може да се перифразира като “двама се
карат, трети губи”.
Няма какво да се заблуждаваме – италианците не са шампиони
по география и голяма част от тях, дори и хората от средновисоките прослойки в
обществото, имат твърде бледи и размити представи за българите. Прословутата
българска следа вече отшумя, но “български” в италианския политически език
продължава да е синоним на сив, мрачен и тъп. Италианците не знаят нищо или
малко за българите.
През последния месец обаче много от жителите на Ботуша ни
идентифицираха с Мишел Бонев. Някои си спомнят за нея от изминалите години,
когато се е шумяло покрай скандалите с ходатайства за нея. За онези, които не
знаеха нищо, пък тя стана единственото българско “нещо”, за което са чували.
Ако сте българин в Италия, не е рядкост вече да чуете: “Българи? А! Мишел
Бонев...”
По подобен начин в Америка много местни жители казват на
италианците: “Италианци? А! София Лорен...”
Разликата в двата случая обаче не си заслужава да се
коментира.
Из видеообръщението на Мишел Бонев:
Отидох при Санторо
(Микеле Санторо, водещия на тв предаването “Обществена служба” - б.р.) и
разкрих как Берлускони, когато беше премиер, се намесваше в държавните компании
за частни интереси... Никой досега не е направил разследване за тези неща...
Общественото мнение се разсейва от истинските проблеми. Не
съм нито съдена, нито осъждана. И всички говорят срещу мен! Нека да се запитаме
чий е проблемът - на онзи, който прави разкрития за тази система, или на онзи,
който е част от нея? Проблемът мой ли е, дето рискувам, или е на онзи, който
корумпира?...
Когато беше премиер, Силвио Берлускони се намеси в РАИ, за
да накара да платят тв правата за моя филм. Обади се на Бонди (бившия министър
на културата в правителството на Берлускони – б.р.), за да го накара да създаде
награда за мен... Защо никой журналист не направи разследване след моите
разкрития? Защо никой от цитираните от мен хора не е опровергал това, което
разкрих? Когато някои си мислят, че някой ми плаща, за да говоря, искам само да
кажа, че не завися от никого, не принадлежа на никоя партия. Аз днес съм тук
сама, за да се боря срещу армия от слуги, платени от властта...
Реших да говоря на свой риск с малкото средства, които ми
останаха, и с моето лице, защото за мен няма никакъв смисъл да живея, ако не
казвам истината. Някои си мислят, че сега говоря, защото не съм получила нещо,
което ми е било обещано. Мога само да кажа, че ако останеш в тази система, ти
винаги ще имаш онова, което поискаш, и ако излезеш от нея, няма да имаш нищо.
Винаги се намира някой благодетел, който иска да помогне на едно хубаво момиче.
Всичко, което направих, бе заради страстта ми по киното, но когато разбрах, че
заради нея губех себе си, реших да кажа истината. Защото никоя страст не струва
колкото живота ни. Тази корумпираща система не е толкова силна, колкото
изглежда. И аз съм демонстрацията, защото съм тук сега.