Студентите към Орешарски: Да не би тайно да сте подал оставка?
След като министър-председателят Пламен Орешарски каза, че е
готов да разговаря с
протестиращите студенти, но отказа да се срещне с тях при
условията, които те поставиха, а именно - срещата да се излъчва на живо по
националната телевизия и нарече исканията им чисто политически, днес те
излязоха с първото от поредица Отворени писма до него.
Г-н министър-председател, На 1 ноември 2013 г., запитан
какво мислите за студентския протест заявихте: „Това са типично политически
искания, така че не е най-подходящото към мен да се отправят. Аз очаквах да
имат други искания, професионални“. Тъй като ние сме не само ранобудни студенти
и събудили се техни преподаватели, но и бдителни граждани, длъжни сме да Ви
попитаме:
1. Ако искането „оставка“ е политическо искане, което „не е
най-подходящо“ да се отправи към Вас, единствената възможност е вече да не сте
министър-председател. Да не би тайно да сте подали оставка? Но има и друга
възможност – да сте се отказали от политическата отговорност, изискваща се от
Вас като министър-председател, което би било публично признание, че някой друг
– партия, групировка, субект – решава вместо Вас дали и кога да подадете
оставка.
2. Едно от повтаряните до втръсване твърдения срещу протеста
на студентите е „университетите не са място за политика“. Ако го споделяте, как
бихте отговорили на следния въпрос: От 1990 г. и понастоящем в университетите
преподават лица, които наред с ролята си на преподаватели са: народни
представители, избрани с партийни листи и знакови фигури в съответната партия;
министри в правителства, които са издигнати и избрани за министри като
представители на партия; висши магистрати, предложени за такива от партийни
централи и избрани с гласовете на партийно предложени магистрати от по-горното
равнище на съдебната система. Смятате ли, че дори да полагат максимално усилие
да разграничават академична работа от партийно пристрастие и принадлежност,
тяхното присъствие в университетските аудитории може да остане партийно
неоцветено?
3. Другото непрекъснато възпроизвеждано твърдение е
„протестиращите ограничават правата на другите студенти, които искат да учат“.
Пак на 1 ноември 2013 г. Вие казвате: „Нямам възможност да взимам редовно
лекциите си, така че съм се откъснал малко от академичния живот“. Вие, като
безспорно политическа фигура – министър-председател на Република България, не
ограничавате ли правото на студентите да учат като пропускате да „вземате
лекциите си“, заради политическата си дейност? Не е ли редно, след като дори и
формално не сте в състояние да съвместявате двете си роли – на преподавател и
на министър-председател (академична и политическа), доброволно да се откажете
от едната? ПП Отсега нататък ще задаваме въпроси към Вас, министри от Вашето
правителство, народни представители и висши магистрати, когато доловим в тяхно
изказване нежелание и/или невъзможност да поемат политическа отговорност – което
означава отговорност пред гражданите на България, за свои думи и/или действия.
Ранобудните студенти и събудилите се техни преподаватели.