Вярвам в чудеса...
Не съм дете,но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо...?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни,които бият лудо?
Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?
Не е ли чудо слънцето над нас,
с изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди в нощен час,
с лунна светлина да се облееш?
Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?
Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.
Те стават в сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща.
автор Свилена Димитрова