организира ваканцията.
Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на
плажа и секретарят почнал да се дзвери:
- Бе т`ва `кво е?
- Как какво!!! Пясък. Жълт.
- Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да
се насипе бял фин пясък!
- Ама…
- Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък.
Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
- А това какво е? Каква е тая гадория?
- Как „гадория”!!?? Та това е морето.
- Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да
се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се
премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
- Ама…
- Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
- Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
- Ами... чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само
две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
- Ама…
- Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига Волен с Деница. Разходил се по
белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в
кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал
дълбокосмислено на Деница Гаджева:
- А кажи сега, Дени, можеш ли тая красота да я купиш с
пари?!