“движещи се фотографии”, с помощта на
кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер.
малки живеят в Лион.
Пред 35 зрители братята прожектират „Пристигането на един
влак".
”Ужас! Ще ни смачка! “- са първите възгласите на малцината
зрители на киното, когато видели движещия се срещу тях влак.
Първата кинопрожекция имала толкова незначителен успех, че
малцина били оптимистите, които вярвали в бъдещето на това изкуство.
Първият ден били продадени едва 35 билета. Но само седмица
по-късно 2 500 души се блъскали, за да видят новото изобретение.
Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан са считани за
основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.
Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи
изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се
заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и
допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които
той открива е заснемане на движещ се образ.
Първата лента, която е направена от братята е озаглавена
"Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време".
Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат
наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която
осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на
прожекцията).
Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат
за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се
разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и
патентован като "Cinematographe Leon Bouly" от Леон Були (френски
изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права стават
притежание на Братята Люмиер.
Първата прожекция на "Работници напускат фабриката
Люмиер в края на работното време" е на 21 март 1895 г. пред заседанието на
дружеството за подпомагане на националната промишленост.
Първата платена публична прожекция на лентата е на 28
декември 1895 г. в сутерена на парижкото "Гранд Кафе". На събитието
присъстват малко повече от 35 зрители.
През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и
Париж. Правят прожекции на кратките филми - "Пристигането на влака",
“Храненето на бебето" и "Полетият поливач".
Киното се налага невероятно бързо, както в големите столици
и градове като Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург, така и в малките
градчета, където непрекъснато се прожектират техните творби.
Лентите оказват голямо влияние върху развитието на
културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното
за "изобретение без бъдеще", а после отказват да продадат патента си
на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.