Розан Бар е холивудска актриса и комедиант от средна
величина, която е била на екран с хора
В едно скорошно интервю с RT, Розан говори за тъмната страна
на развлекателната индустрия и директно спомена MK-ULTRA като голяма сила в
Холивуд.
Розан в общи линии казва, че холивудските звезди са ужасени
да използват статуса си, за да говорят открито за важни проблеми, защото
съществува „култура на страх“ там, където „да се говори открито“ почти
автоматично е равно на изолиране от индустрията и съсипване на кариерата.
По-важно, тя добавя:
„Това е също една голяма култура на контрол над съзнанието.
MK-ULTRA господства в Холивуд.“
Това означава, че много звезди не говорят, защото те
буквално не могат да го направят. Тяхното съзнание е контролирано, което значи,
че те имат алтернативни самоличности програмирани вътре в тях, които хендлъри
са способни да активират и контролират по своя воля.
Розан говори за контролирането на съзнанието в миналото
Телевизионно интервю не е единствения пример, в
който Розан споменава за MK-ULTRA в масмедиите. По време на едно интервю по CNN
с Лари Кинг, което бе излъчено на 16 август 2001 г., Розан говори за контрола
над съзнанието базирано на травма, и за MK-ULTRA
Кинг: И така, някои виждат това, което преживяваш или си
преживяла, като сериозно психологично разстройство.
Розан: Харесва ми как ти просто продължаваш.
Кинг: Други са психологична прищявка. Също…
Розан: Прищявка?
Кинг: Дали това е умишлено предизвикано или се е появило по
естествен път?
Розан: Ами, имам един от онези психиатри и той казва, че е
умишлено предизвикано, защото ЦРУ е мястото, където са започнали да правят
това, след като са довели всички нацисти от Германия да ръководят Американската
психиатрична асоциация.
Кинг: Какво искаш да кажеш?
Розан: Казвам ти истината. Всичко е контрол над съзнанието,
заедно с всички други неща, за да създадат хора с множествени самоличности.
Кинг: Значи си била залавяна от нацисти?
Розан: Правителството. Ами, в известен смисъл вярвам, че
правителството е имплантирало някакъв чип в главата ми, който…
Кинг: Розан…
Розан: Ами нали знаеш, който е контролиран от Барбара
Уолтърс и онези другите жени. И те вземат всичките ми идеи и аз съм, знаеш…
Кинг: Да, Опра един от хората, които контролират ли е?
Розан: Разбира се.
Кинг: Тя със сигурност е замесена?
Розан: Определено. Мисля, че тя стои с пръст на бутона за
включване на чипа.
(…)
Кинг: Нека ти прочета нещо, което си написала в „Esquire“. И
искам…
Розан: Добре.
Кинг: … да видя твоята реакция. Това са твоите записки.
Розан: Да.
Кинг: В бележки за теб самата, ти си водиш записки за самата
теб?
Розан: Разбира се, че го правя – хиляди и хиляди.
Кинг: Хиляди бележници.
Розан: Да.
Кинг: Така, в този пише: „Ето това е моят живот, истинската
ми холивудска история в електронен вариант. Това е история за
мулти-множествено-многолико момиче, жена, момче поет, танцьор, комедиант,
певец, борец за свобода, боец, носител на съобщения, изпълнител, майка,
секс-партньор, съпруга, актьор, продуцент, режисьор-пионер, дете-аутист, оцелял
от посттравматичен стрес, биполярна на граничната линия, с наднормено тегло,
страдаща от синдрома на Турет, от множествено раздвоение на личността,
обсесивно-компулсивна жертва на психиатрията, на вкарването на фалшиви спомени,
еретична вещица, старуха – избери си сам. Имам около 300 диагнози, което
доказва, че психиатрите са били мои единствени приятели.“
Розан: Истина е, че психиатрите са били най-скъпите ми приятели.
(…)
Кинг: Никога ли не се ядосваш, казвайки, че Бог ти е
направил мръсен номер, когато многобройните ти личности вземат контрол?
Розан: Не, защото честно казано чувствам, че Господ ти дава
множествено личностно разстройство, когато има прекалено много стрес в живота
ти, за да се справиш с него по друг начин. Смятам, че това е дар за децата.
Кинг: Така че нещо друго да може да вземе контрол?
Розан: Да.
Кинг: Друг човек да се справи с това?
Розан: Да. Искам да кажа, ти знаеш, че не си единствения,
който е луд. Такова е мястото, в което се намираш. Затова трябва да се
адаптираш към него.
В това интервю, Розан твърди, че е преживяла интензивна
травма в детството си, което довело до нейното разслояване на личността и манипулирането
й от ръководени от ЦРУ психиатрични експерименти (MK-ULTRA).
Розан използва също и блога си, за да дискутира MK-ULTRA в
Холивуд. В една публикация от 2009-та, тя дори съобщава, че Джо Джексън (бащата
на Майкъл Джексън) бил таен агент на ЦРУ от MK-ULTRA:
„Джо Джексън е агент на MK-ULTRAчиито злоупотреби със
собствените му деца били използвани да спонсорират ЦРУ-програми, които
изследват и изучават ефектите от малтретиране в ранна възраст върху
подрастващите, и как тяхното съзнание може да бъде контролирано до такава
степен и с такава злоупотреба, че да могат да бъдат насилени да развият талант.
Джо Джексън е насилник на деца, а Катрин е гледала настрани, докато той е биел
децата им и изтезавал психически Майкъл. Дръжте ги и двамата настрана от децата
на Майкъл.“
Източник: Roseanne World
В резултат на трагедията Нютаун, Розан публикува статия,
написана от нейният приятел Джон Филипс, който задълбава в проблемите на
психологичната война върху американската общественост, контролa върху
съзнанието, връзката му с могъщи окултисти и организации като Църквата на
Сатаната и Храмът на Сет и важността на масмедиите за индокриниране на масите.
Ето важни части от статията.
Психологичната война и трагедията в Нютаун от Джон Филипс
(…)
„През 1980 г., когато Роналд Рейгън ни въведе в ерата, в
която „алчността е добро нещо“, Майор Майкъл Акино, под ръководството на Пол
Вали, командир на армията на 7-ма психологична оперативна група в Сан
Франсиско, написва документ наречен „От пси-операции до психологична война:
Психология на победата“. Майкъл Акино предлага, че концепциите на
Психологическата операция (PSYOP) са остарели, и че се нуждаем от нов начин да
обясним как военните могат да използват психологичната война за постигане на
целите им. Акино казва:
„Нека да започнем с една проста промяна на името. Ще се
отървем от съзнателната, почти „смущаваща“ концепция за „психологични
операции“. На нейно място ще създадем Психологичната война. Терминът е груб и
вдъхващ страх, и такъв ще бъде. Това е термин на атака и победа, а не такъв на
рационализации, убеждаване и помирение. Врагът може да бъде обиден от него –
това е доста правилно, стига да бъде победен от него. Предлага се дефиниция:
„Психологичната война е умишленото, агресивно убеждаване на всички участници
във войната, че ние ще спечелим тази война.“
(…)
През 1976 г., по време на конгресното разследването на
Църковния комитет за злоупотреби във военната и разузнавателната общност,
обществеността откри, че проект на ЦРУ, първоначално наречен „Синя птица“, е
целял да научи как да контролира индивидуалното поведение и да влияе на
културата като цяло. Създаването на Манджурския кандидат, чието поведение да
може да се контролира, било крайната цел на това изследване. Учени, свързани с
проекта, са признали, че са успели в целите си до средата на 50-те години. На
всички правителствени агенции им било наредено да преустановят проучванията
върху хора, които понякога ставали несъзнателни жертви в изследователска
програма, която нарушавала всички клаузи за проучване на хората, разписани в
Нюрнбергските процеси.
Директорът на ЦРУ Уилям Колби е наредил унищожаването на
много от документите свързани с това изследване, и за съжаление Църковният
комитет наистина успя да хвърли само бегъл поглед на програмата, която е
измъчвала хиляди хора под прикритието на „научно проучване“.
По-важно, Църковният комитет се провали, защото той избра да
не разкрива на обществеността всякаква информация, касаеща опита на агенциите
на ЦРУ да повлияят на „американската култура“. За да контролира общественото
мнение, ЦРУ мислеше, че е трябвало да контролират и манипулират културата, за
да изпълнят целите си.
Докато всичките агенции, замесени в нарушаване на
Нюрнбергското споразумение, казали на Конгресния комитет, че цялото проучване в
тази област е преустановено, съществува неопровержимо доказателство, че
програмата за контрол над поведението на хората и културата като цяло
продължава. В сърцето на това проучване лежи Дяволът, и докато ние, като
общество, не решим да завземем силата на комуникацията далеч от Дявола, тези
трагедии не само ще продължат, но и ще се засилят. Как се е променило човешкото
поведение при отчаяните млади хора? Защото тяхното образование ги е научило, че
масовото избиване е ОК, оправдано, че е един добър начин да се избяга от беда?
Психологичната война е била „жива и здрава“, военните са успявали в целите си.
Когато ню йедж движението се появи в поп-културата в
Калифорния в началото на 60-те години, работата на Кроули бе промотирана от
Антон Лавей, който е основателят на Църквата на Сатаната от 1966 г. Майкъл
Акино, авторът на „Психологичната война“, е бил активен последовател на
Църквата на Сатаната и по-късно основал свой собствен култ, наречен „Храмът на
Сет“.
(…)
Ако искате да разберете дали Психологичната война е все още
жива, на последните награди на MTV, водещият насърчи всички в публиката да
направят знака на дявола и да се преклонят пред Сатаната, на което той получи
ентусиазиран отговор. Ако Норбърт Вайнър беше жив днес, той със сигурност щеше
да ни каже, че обществото губи в битката си с манихейския дявол.
(…)
За нас е време да разгледаме внимателно как обучаваме децата
си, както и ролята, която изобилието от налична информация за младите ни хора
чрез корпоративно контролираната медия има върху техните възприятия за
реалността. Човек не трябва да се вгледа твърде задълбочено в американската
култура, за да осъзнае, че нашите деца са ограбени и лишени от детството си от
една медия-машина, която настоява за поставянето на печалбите пред децата.
Докато контрола на броя на оръжията по улиците ни може да има минимално
въздействие върху безопасността на децата ни, и докато не обърнем внимание на
въздействието на военно-индустриалния комплекс върху съзнанията и душите на
нашите деца, ние ще живеем в държава, която боготвори Дявола.
Много вярват, че елиминирането на молитвата в обществените
ни училища е довело до морална поквара на младите, без да се запитат първо как
американската военна дивизия на психологичната война стана активно въвлечена в
промотиране на дяволопоклонничеството сред младежта. Жънеш това, което си
посял. Когато уговаряш дадено подмножество от деца да почита Дявола, обучаваш
ги във видео-аркада да убиват без милост, и след това ги упояваш с лекарства,
защото имат анормално поведение, ти полагаш основите на национална трагедия.