Като гледам как червената армия "освобождава" Крим се сетих за едно стихотворение на Радой Ралин:
ПИСМО ДО
ВАНКА С ТАНКА
ПИСМО ДО
ВАНКА С ТАНКА
Пиша ти от
Плевен, драги Ванка.
Помниш ли
кагда пришол със танка?
Беше млад,
но се държеше мъжки.
Зарази
семейството ми с въшки…
Взе на мама
златните пендари
и дори
галошите ми стари.
Помниш ли,
как кушаше картошки?
Наконец
забърса три кокошки.
После си
преспал със какa Сия
и изпил си
всичката ракия.
А след
време чухме и мълвата,
че си
гръмнал тате във главата!
Длъжен бях
да те обичам, Ваня.
Даже
кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си
давахме насила
на Русия –
тая дива сила.
После цели
девет петилетки
грабихте
уран и руди редки.
Грабихте и
жито, папироси…
Зарад тебе
ходим голи-боси!
Дружбата ни
беше “свята”, “чиста”.
Ние всички
хранехме танкиста.
А пък ти ни
пазеше със танка
и ни взе
последната луканка…
Пазеше и
немците, и чехите.
Ние тук
възпявахме успехите.
С паметник
стърчиш ни на главата
и скверниш
небето и земята.
Радой Ралин