четвъртък, 13 март 2014 г.

Макиавели: Скъпи Владимир, моите поздравления! Прочели сте книгата ми

Николо Макиавели (1469 – 1527), бащата на реалполитиката, отправя послание до руския
президент Владимир Путин във връзка със завземането на Крим. Благодарение на един елитен медиум и на божествената искра на вдъхновението успях да се сдобия с този документ, текстът на който привеждам по-долу.
Йозеф Йофе, "Уолстрийт Джърнъл"
Йозеф Йофе е редактор на "Ди Цайт", научен сътрудник на Института за международни изследвания "Фриймън-Споли" и на института "Хувър" къмСтанфордския университет. Последната му книга е озаглавена "Митът за упадъка на Америка" («The Myth of America's Decline»)

Многоуважаеми г-н Президент!

През последните 500 години внимателно наблюдавах земната политика на силата. Бидейки поклонник на Ришельо, Палмерстън и Кисинджър, аз Ви поднасям своите поздравления! Вие се превърнахте в един от най-добрите ми ученици, след като успяхте да надхитрите Барак Обама, Ангела Меркел и онзи французин с холандското име. Благодаря на Втората Кримска война, вие надминахте Йосиф Сталин и Никита Хрушчов. Сталин в действителност се оказа доста плах политик – той не направи опит да подчини териториите отвъд завзетото от войските му през Втората световна война. А Хрушчов беше просто безумен авантюрист, който едва не предизвика Трета световна война с Кубинската криза.

Но вие, г-н Президент, вие се оказахте пресметлив и безмилостен – точно такъв, какъвто ви учех да бъдете във "Владетелят". Вие, руснаците, успяхте да сведете всичките ми разсъждения до краткото и изразително "Кой кого". И елегантно приложихте на практика основната ми идея. Никога не съм държал на насилието, доведено до краен предел, а изповядвах "икономика на силата" – как да постигнем повече с по-малко усилия. И завземането на Крим е истински шедьовър на добре премерената политика на силата.

Направихте всичко както трябваше. Използвахте възможността веднага щом възникна такава. Първо, вие пресметнахте "съотношението на силите", ако използваме съветската терминология, и стигнахте до извода, че този ход е във ваша полза. Кой би тръгнал да воюва с вас? Новите украински власти, неспособни да овладеят хаоса? Слабата украинска армия? Евросъюзът, който дори не може да бомбардира Либия без помощта на американските ВВС? Америка на Барак Обама?

След това оценихте правилно политическата география. Основното правило гласи, че не може да се напада враг, по-силен от теб, на негова територия. Затова решителността му трябва да бъде проверена в някоя периферна зона. ЕС представлява мощна икономическа сила, но няма нито желанието, нито средствата да демонстрира тази си сила. САЩ имат на разположение огромни средства, но не желаят повече да играят ролята на световна сила. Затова спокойно можете да ги игнорирате.

Взехте предвид и същинската география. В световен мащаб Западът има значително превъзходство спрямо Русия, но на регионално равнище господарят на положението сте именно Вие. Вие разполагате с "вътрешни оперативни линии", ако използваме израза на великия пруски стратег Карл фон Клаузевиц, а Западът е на хиляди мили разстояние. Освен това вашите войски вече бяха в Крим – танкове, самолети и всичко останало.

Да преминем към по-сложния въпрос – баланса на интересите. ЕС се бореше с вас за Украйна, но в момента тя не е приоритет за него. Вашата страна е далеч по-заинтересована от нея: в миналото Украйна е била центърът на руските земи, в момента по-голямата част от населението на Крим се състои от етнически руснаци и като цяло Крим е стратегическа скъпоценност, която Хрушчов лекомислено подари на Украйна преди 60 г.

Затова имате и психологическо предимство, което произтича от връзката ви с Украйна. Навремето Хрушчов твърде необмислено пренебрегна баланса на интересите в Карибско море. В противен случай той нямаше да изпрати ракетите си в Куба през 1962 г., защото тя е разположена само на 150 км от бреговете на САЩ. 60-те процента руснаци в Крим, ако позволите, придават полъх на легитимност на действията ви. Нима Западът не проповядва непрекъснато концепцията за "отговорността да защитаваш"? Нима той не започна война заради косоварите?

Вие сте истински последовател на Макиавели по отношение на "икономиката на насилието". Вие никога не преминавате границата и винаги се стремите да намалите рисковете колкото се може повече. Именно затова не завзехте цялата източна част на Украйна, което можеше да ядоса сериозно Запада и да провокира продължителен и скъпоструващ конфликт. Вие просто откъснахте узрелия плод, тоест Крим, и извлякохте изгода.

За Киев това ще е доста поучителен урок. Който и да вземе властта в Киев, няма да може да си позволи да пее с пълен глас химни за "демокрация" и "присъединяване към Европа". И това, скъпи мой ученико, е Вашето най-важно постижение. Няма причина да се опасявате, че вирусът на демокрацията, разпространил се на Майдан, ще проникне в собствената Ви страна. Дори това да се случи, той няма да се задържи дълго там.

Междунационалното съперничество ще Ви позволи значително да повишите авторитета си пред собствените Ви граждани. С помощта на минимални инвестиции вие постигнахте онова, с което Обама вече не разполага и което европейците са изгубили много отдавна: вие си спечелихте репутацията на безпощаден владетел, готов да приложи сила.

Когато притежаваш истинска власт, не ти се налага да я демонстрираш, не си принуден да заплашваш някого, за да го накараш да следва твоя курс. Вижте как Полша и Прибалтийските републики започнаха да уважават Русия. И няма причина да се безпокоите за евентуални нежелани последствия. Вие успяхте да завземете Абхазия и Южна Осетия с една малка светкавична война през 2008 г. А днес никой не си спомня за Грузия.

Защо днес "икономиката на насилието" носи далеч по-големи дивиденти, отколкото през моята флорентинска епоха? Живеем в разделен свят. В Азия и Африка, както винаги, цари хаос. Да го наречем "поясът Дамаск – Пхенян". Междувременно в "пояса Берлин – Бъркли" силата като политически инструмент на практика изчезна.
Като се имат предвид печалните резултати от дейността на Запада в Афганистан и Ирак, дори предполагаемата "последна супердържава" САЩ вече не желае да прибягва към крайни мерки. И това Ви отваря забележителни възможности. Когато запасите от сила на противника намалява, дори минималните вложения носят добри резултати – Вие вече го доказахте в Крим. Щом силите на американците намаляват, Вие можете да вървите напред, на практика без да рискувате нищо – Вие вече го доказахте в Сирия.

На Запад канцлерът Меркел презрително Ви нарече човек, който "живее в друг свят". Вие наистина живеете в XIX в. – в света на игрите, в които може да има само един победител, където поражението на съперника за Вас означава победа, където властта е собственост, където "кой кого" взема връх над взаимната изгода. Западът живее в XXI в., където благосъстоянието взима връх над войната, а законът стои над държавните интереси.

Именно затова толкова изкусно удържахте победа в Крим. Има само един проблем, г-н Президент. Истинското величие на нацията произтича от нейната отговорност. Вие току-що за пореден път демонстрирахте един чисто руски навик: отново предпочетохте да станете велик разрушител и аутсайдер. Но това е самоизолация, а не величие. Желая Ви Късмет, Владимир.