продължават да са на сходни нива при
по-добри изгледи за ГЕРБ. Това сочи новото издание на Политическия и
икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – ежемесечно проучване на
общественото мнение, което се провежда редовно от 1992 г. насам и е независимо
от външно финансиране.
Поредното изследване
е проведено между 28 март и 3 април чрез пряко стандартизирано интервю по
домовете сред 1013 пълнолетни граждани в цялата страна. ДПС по традиция остава
стабилно на нива над 6%. Сред новите формации „България без цензура” запазва
най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявени
електорални нагласи. АБВ остава с дялове над 3%, а Реформаторският блок
отбелязва спад до нива близо до 2% и това поставя под съмнение възможността на
двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.
Надпреварата на върха е изключително оспорвана. ГЕРБ води на
БСП с 20.9% на 20%.
Битката при
националистите продължава да е оспорвана, като засега не се потвърждава
хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния
потенциал на „Атака”. НФСБ и „Атака” са на сходни позиции над 2% и ще им е
необходима сериозна мобилизация , ако искат да имат евродепутат. Резултатите са
от нарочен въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с изредени
партии и коалиции в т.нар. шоукарта. Данните в този въпрос не могат да се
считат за прогноза за изборния резултат, те отразяват единствено декларативни
нагласи. Такъв тип въпрос „Галъп интернешънъл” задава обикновено в предизборна
ситуация.
Освен него, агенцията ползва и традиционния си открит въпрос
„Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...”. Отговорите в него потвърждават
тенденциите от въпроса за европейските избори. Очакваната избирателна активност
е 2,6 – 2,8 милиона души – въпреки, че по традиция обявяващите, че ще гласуват,
са с по-големи дялове.По-точни прогнози за разпределението на местата в
европарламента обаче са възможни в следващ етап. Данните за доверие в основните
институции се колебаят в обичайните си за последните месеци нива от около 25%
за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в
доверието към основни публични фигури. Подобни нива на доверие в правителството
в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на
Тройната коалиция.
Сходни са били
данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от
управлението на Тройната коалиция, например, са при доверие на по-ниски нива.
Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края
на мандата на президента Желев през 1996 г. Парламентът пък през този месец е
„слязъл” до 12% доверие – обичайно ниска стойност за тази институция.
Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите – в
традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” „Накъде върви България”.
17% твърдят, че биха
участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително
висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е
министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са
на обратното мнение. „Галъп интернешънъл” отново зададе блок въпроси, свързани
с кризата с Украйна. 49% не подкрепят санкции срещу Русия, а 21% са на
противоположното мнение. На този фон контрастират привържениците на
дясноцентристки партии, при които мненията са на практика поделени между
опциите „за” и „против”.
Мнозинство от 56% не
очаква кризата в Украйна да прерасне във военен конфликт. Няма еднозначна
картина в отговорите на въпроса за одобрение на присъединяването на Крим към
Русия. Все пак одобрението преобладава над неодобрението, а картината при
привържениците на различните партии е различна – при ГЕРБ най-чувствителен е
делът на по-скоро негативните оценки, при БСП – на позитивни, при ДПС
преобладава колебание и т.н.
Подобни са отговорите
на въпроса за одобряваната политическа ориентация за Украйна – мненията са на
практика симетрично поделени между тези, които подкрепят сближаване на Украйна
с Русия и тези, които подкрепят сближаването и с ЕС. При електоратите на двете
основни партии структурата на мненията е огледална. Общественото съзнание по
тези въпроси още е объркано, но като цяло проличават традиционните разделителни
линии и тяхното партийно отражение.