петък, 23 май 2014 г.

На тази дата: 23 май 1934 г. са застреляни Бони и Клайд

На 23 май 1934 г. при засада са убити прочутите престъпници Бони Паркър (23 г.) и Клайд
Бароу (25 г.). По автомобила „Форд”, с който те пътуват, са пуснати 167 куршума, 100 от които улучват телата им. Патологоанатомите се отказват да балсамират телата им, тъй като надробената им плът буквално изтича през куршумените рани.
Двамата най-известни крадци вилнеят по време на Голямата депресия. От 1932 до 1934 г. те оставят кървави следи в югозападните щати на Америка: извършват 13 убийства, многобройни отвличания, обири на банки, магазини и бензиностанции, крадат коли, стрелят се с полицаи за развлечение.

Докато новосъздаденото ФБР и щатските полиции ги преследват, а вестниците обширно разказват за подвизите им, те се превръщат в култови личности. Имената им се превръщат в нарицателно за влюбена криминална двойка. Без тяхното участие престъпният свят нямаше да е същият.

Малко биографични данни

Главни герои

Клайд Бъроу е класически маргинал, израсъл от тинята на обществото, не обременен с излишен мозък. Той е пети син на селяндур от затънтен край. Още преди на 23 г. да срещне Бони, попада пет пъти в затвора. Първото си убийство извършва зад решетките, отхвърляйки настойчивите подканяния на съкилийника си да стане хомосексуалист.

Неговите съвременници твърдят, че за времето в затвора той „се превръща от ученик в гърмяща змия”. След последното освобождаване заедно с приятели се занимават с дребни грабежи на бензиностанции и хранителни магазини.

Бони Паркър става мозъчен център на бандата и уговаря компанията от безделници да премине от дребни кражби към истински бурен живот. Преди да срещне Клайд, 21-годишната Бони е отличничка в училище, сервитьорка в кафене и дори да се омъжва. Тя изоставя съпруга си и остава формално омъжена до смъртта си, но това не смущава новия й спътник в живота. Съдейки по ранните й записки в дневника й, тя е изтънчена натура, остро изживяваща своята самота и страдаща от провинциалния живот.

В книгата си "Семейната история на Бони и Клайд" сестрата на Клайд Мери Бъроу пише: "Бони никога не е стреляла. Тя просто следваше брат ми, където и да отидеше той."

В показанията на другите членове на престъпната организация У. Д. Джоунс и Ралф Фултс също се казва, че "Бони никога не е стреляла с пушка". Въпреки това присъствието на жена в слуховете за кражбите си е къде-къде по-пикантно.

Други участници в бандата

Реймънд Хамилтън е приятел на Бони. Отначало именно той и Клайд се занимават с „мокри дела” и то ако им се съпротивляват. (Самата Бони хваща оръжие едва след неговия арест.) Осъден е на 264 г. затвор, тъй като в пияно състояние застрелва шериф и неговите помощници.

Уилям Джонс е 17-годишно „момче за всичко”. Ролята му в шайката не е добре изяснена. Отнася куршум в главата при опит да отвлече от пътя полицейска кола, но оживява.

Айвън Бъроу е брат на Клайд. Присъединява се към бандата, докато тя почива след бягство. Допринася не по-малко от брат си в разнообразяване на скучния живот на американците, в частност на банкерите и на щастливите притежатели на хубави автомобили.

Бланш е неуравновесена и дори полусмахната, жена е на Айвън.

Краят на бандата

През 1933 г. след престрелка с полицията в поредното скривалище в град Джоплин, цялата банда побягва, като оставя част от арсенала си и фотографии на Бони и Клайд, разхвърляни из цялата къща.

Опасните улики са изоставени „случайно”, но прави впечатление, че те са изключително позьорски: Бони и Клайд в образа на дръзки главорези с огромни пушки, цигари, в модни дрешки и на фона на бързи коли.

Стиховете на Бони разказват за любов и очакване на скорошната смърт от полицейски куршуми. Всичко това е публикувано в пресата и популярността на двамата бандити се издига до небесата – те стават главни персонажи на светските хроники.

Това е времето, когато капиталистите изхвърлят на улицата милиони обикновени хора, бродещи в търсене на работа. Те се чувстват аутсайдери и мечтаят да въстанат против системата. Бони и Клайд въплъщават тази мечта в реалност и затова мнозина американци изразяват симпатии към влюбената бандитска двойка.

Тази любов към фотографията обаче им изиграва лоша шега: снимките попадат в пресата, цялата страна вижда образите им и за тях става все по-трудно да се укриват. Те водят полускитнически начин на живот: вместо ресторанти се задоволяват с пакети за бързо приготвяна храна, вместо хотели – огън в гората. Немити, болни, изтощени, озлобени... Никой обаче не знае тази страна от живота на бандата.

Полицаите решават да прекратят победното шествие на двамата психопати и техните съучастници, които се мислят за неуловими щастливци, а блюстителите на реда са тъпаци. От различни щати са набрани шестима рейнджъри-доброволци, които разработват план: 1. Да намерят познат бандит, който не одобрява постъпките на Бони и Клайд; 2. Чрез него да организират среща с „неуловимите”; 3. Да устроят засада по пътя им на придвижване; 4. ??????. 5. Да инкасират печалбата.

Безмозъчните бандити нямат достатъчен инстинкт за самосъхранение и мозък за предугаждане на интелигентни противници, затова смело влизат в клопката. На 23 май 1934 г. на излизане от малкото градче Гибслънд те са надупчени като решето и заплащат за прегрешенията с живота си.

На това място от полицията от окръг Биенвил, Северозападна Луизиана, е издигнат голям камък в памет на събитието, директно уточняващ, че бандитите са „убити от блюстители на закона”.

Интересни факти

•             В началото на 30-те години полицията няма пълномощия да действа извън територията на своя щат, което обстоятелство работи в интерес на престъпниците. Тогава е създадено новото ведомство ФБР, чиито пълномощия са сравними с шерифските, но се разпространяват във всички щати.

•             В началото на 1934 г. автомобилният магнат Хенри Форд получава писмо, в което самият Клайд, изразявайки възхищение от неговите машини, обещава отсега нататък да краде само Фордове. Той изпълнява обещанието си и дори с Бони са убити именно във „Форд”, което служи за страхотна реклама на фирмата.

•             Смъртта на Бони и Клайд е превърната в печелившо предприятие: за да се видят техните трупове трябва да се плати един долар, а желаещите се подреждат в дълга колона. Дори майката на Бони отива и срещу един долар, триейки сълзите си, тя оставя автограф върху книжката със стихове на дъщеря си.

•             Пушката, с която Бони се цели в Клайд на знаменитата фотография, е продадена на търг за $210 000.

•             В психологията съществува понятието „Синдром на Бони и Клайд” (хибристофилия), означаващо сексуално влечение към престъпници. То се изразява, когато единият партньор краде и убива, а после стои в затвора.

•             Световната слава на двойката бандити се дължи на холивудски сценаристи, прочели за тях в книгата на Джон Толанд „Дните на Дилинджър”. Заснетият през 1967 г. филм по техния сценарий, гледан от 2,5 милиона души, получава множество награди. Тогавашните хипита виждат в Бони и Клайд еталонни борци със системата.

•             В Дома-музей в град Джоплин се намира основната колекция от фотографии, оставени при стремителното бягство. Обстановката е приближена към момента на заселване на бандата.

•             Музеят „Засада в Гибслънд” е най-големият и посещаван музей. Той се намира в кафенето, където бандитите са закусвали за последен път. В него е събрана голяма част от материалите от мястото на засадата и цялата информация по техния разстрел. Тук се намира и „фордът”, в който те са намерили смъртта си. Музеят се управлява от сина на Тед Хинтън - един от шестте рейнджъри, участващи в разстрела. След основаване на музея мястото, където е разположен, постепенно става същинският център на града.

•             Всяка година в Гибслънд в средата на май се провежда фестивал „Бони и Клайд”. На него актьори правят възстановка на банков обир от скандалния дует.

Няма коментари:

Публикуване на коментар