1793 г. ръководителят на Френската революция Жан-Пол Марат е
убит във ваната на собствената си баня с кухненски нож от френската
благородничка и член на противникова политическа формация Шарлот Корде.
Марат е френски лекар и учен, останал в историята преди
всичко със своята забележителна публицистична и политическа дейност по време на
Френската революция, като водач на якобинците. Той изучава медицина в Тулуза, в
Бордо, в Париж, а след това в Холандия и Англия. Изучава също физика и
философия. През 1773 г. в Лондон издава в два тома своя научен труд „Философски
опит за Човека”, както и други научни съчинения.
През 1774 г. публикува политическия си трактат „Веригите на
робството”, в който изобличава монарсите, че водят народите към робство, като
ги развращават и изкореняват от съзнанието им самата мисъл за свобода. След
като разбира, че няма да получи очакваното признание като теоретик, Марат
пренасочва вниманието си върху болните и особено към бедните, като отделя много
време за приложни експерименти.
От 1775 г. е доктор по медицина. През 1776 г. се завръща във
Франция и е назначен за лекар на гвардейците. Скоро обаче отново се обръща към
социалните проблеми и участва в конкурс на Бернското икономическо дружество за
най-добър проект за реформи на криминалното право.
От 1789 г. година започва да издава вестник „Приятел на
народа”. Призивите към насилие и апокалиптичните предсказания правят вестника
популярен в ниските слоеве на обществото и му спечелват многобройни врагове. Не
веднъж Марат е принуждаван да прекъсва изданието и да се крие, а след
обстрелването на масовата демонстрация срещу Людвик ХVІ на 17 юли 1791 г, дори
търси убежище в Англия.
През 1792 г. се връща във Франция и възобновява издаването
на „Приятел на народа”. Скоро след това Марат е избран за депутат в Конвента.
Той гласува за посичането на краля, предупреждава за предателството на генерал
Дюмуре, води бясна кампания против жирондинците, които успяват да му издействат
заповед за арестуване. Оправдан от Революционния трибунал на 24 април 1793 г.,
Марат триумфално се завръща в Конвента, придружен от многочислена тълпа
привърженици, и продължава да се бори с опонентите си.
На 13 юли с кухненски нож го убива 25-годишната Шарлот
Корде, привърженичка на жирондистите, която Марат приема, вярвайки, че тя идва
при него с ново сензационно разобличение на враговете на революцията. Самата
Корде е подтикната към този отчаян акт от извършените от якобинците кланета, за
които според нея е отговорен именно Марат.
Мари Ан Шарлот дьо Корде д’Армон е от аристократично, но
бедно семейство. В началото на революцията подкрепя жирондистите, чиито идеи за
промените в обществото са относително умерени. Началото на якобинския терор
променя ситуацията. На 9 юли 1793 г. Корде пътува за Париж. Там си купува
кухненски нож и написва писмо, с което обяснява причините за деянието си. Така
въоръжена на 13 юли тя отива при Марат под предлог, че иска да го информира за
подготовката на въстание от жирондисти в Каен.
Отначало й е отказан достъп до трибуна, но след нейната
настойчивост вечерта Марат все пак я приема. Корде се заема да му диктува имена
на жирондисти от Каен и докато той ги записва, тя вади ножа и хладнокръвно го
пробожда в гърдите.
Корде дори и не прави опит да избяга от местопрестъплението.
Процесът срещу нея е бърз и тя е осъдена на смърт. На 17 юли, четири дни след
убийството, Корде е екзекутирана, без да се разкайва.