23.7.1942 г. Адолф Хитлер подписва заповед за провеждането
на Операция „Еделвайс”,
Общият план е изложен на 23 юли 1942 г. (след завладяването
на Източна Украйна) в директива №45 на Хитлер до частите на Вермахта на южния
фланг на Източния фронт. С изпълнението му е натоварена група армии, начело с
генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист. Съгласно плана тя трябва да бъде разделена на
две оперативни групи. Едната трябва да овладее поречието на Кубан и
западнокавказките проходи, както и пристанищата, останали на разположение на
съветския Черноморски флот след падането на Севастопол в началото на юли.
Втората оперативна група трябва да овладее района на Грозни и, подсигурявайки
фланговете си, да достигне Баку и нефтените полета около Каспийско море.
Лист пристъпва към изпълнение на „Еделвайс” в края на юли.
Резултат от това е 14-месечната битка за Кавказ, която завършва с неуспех за
Германия. Но германският план от лятото на 1942 г. за настъпление в две
направления се проваля. В битката за Кавказ германските войски не успяват да
постигнат зададените цели, а действията на съветските войски предотвратяват
ефективното използване на овладените нефтени полета.
Любопитен факт е, че значението на Северен Кавказ и
Закавказието се дължи на факта, че в началото на войната оттам се добиват 86,5%
от нефта и 65% от природния газ на СССР.
"Отсега нататък и завинаги над Елбрус ще се развяват
знамената на непобедимия райх" - така пишеха немските средства за масова
информация, ръководени от Гьобелс, през 1942 г., когато по заповед на Хитлер
части от елитната алпийска дивизия "Еделвайс" изнасят на двуглавия
кавказки първенец Елбрус - Западен (5642 м) и Източен (5621 м), фашистки
знамена.
Сметките на "непобедимия" райх обаче излизат
криви. Само няколко месеца след това настъплението на германците е спряно. В
края на декември съветските войски започват настъпление в предпланините на
Главното Кавказко било. На 4 януари е освободен гр. Налчик, а през нощта на 10
януари "елитните" части на дивизия "Еделвайс" панически
напускат Баксанската долина.
Районът на Елбрус вече е свободен и германските знамена
повече не бива да се развяват над върха. На 2 февруари 1943 г.
заместник-командващият Западнокавказкия фронт генерал-лейтенант Иван Ефимович
Петров възлага на началника на алпийското отделение - военния инженер капитан
Александър Михайлович Гусев, изпълнение на специална задача в района на Елбрус
- "Да бъде свален фашисткият вимпел от върха и да бъде издигнато
държавното знаме на СССР".
Да се изкачи Елбрус през зимата е трудна и непосилна задача.
Зиме това е вятър с ураганна сила и студ до минус 50 градуса. Това са бури и
облаци, които обвиват задълго време върха и довеждат видимостта до няколко
метра.
Въпреки това на 9 февруари 1943 г., преминавайки през
различни превали, 4 отряда с общо 20 алпинисти, закалени в много битки по
върховете на Кавказ и Памир, се събират на хижа "Приют - 11" (4200
м). Полуразрушена, с изпочупени стъкла, изгорени от хитлеристите врати и
прозорци и задръстена със сняг и лед, хижата не е в състояние да приюти смелите
воини-алпинисти. С много труд обаче една от стаите е разчистена.
Обстановката рязко се влошава. Задухва познатият ураганен
вятър, вали сняг, мъглата обвива всичко наоколо, а температурата спада до минус
40 и това продължава цяла седмица. Продуктите са на изчерпване и отрядът решава
да се раздели на две. Първата група от 6 души под ръководството на Н. Гусак
поема по склоновете на обвития в мъгла Западен връх на 13 февруари в 2 часа
през нощта. Бавно и мъчително алпинистите си пробиват път към целта. Повече от
15 часа продължава това историческо изкачване. При лятно време то се
осъществява за 8-10 часа. Видимостта е не повече от 10 метра и опитните
алпинисти се ориентират в безбрежната белота само от силния вятър, който при
правилно движение духа само от лявата им страна. На върха шестимата свалят
германския флаг. А после вятърът развява аленото знаме на СССР. В специално
подготвена метална кутия те поставят паметна записка за идните поколения.
Стихията продължава да бушува и това затруднява задачата на
втората група. Едва на 17 февруари ръководителят на операция "Елбрус"
А. Гусев повежда към Източния връх 14 души, между които и единствената
алпинистка Любов Каратаева, която впоследствие е произведена в генералско
звание. Отново познатите трудности. Само мъглата е отстъпила на ясната и
безоблачна нощ, но времето е адски студено, а вятърът все така свиреп. След
8-часово изкачване групата е на върха. Немският флаг е свален и от Източен
Елбрус, а на негово място се развява знамето на СССР.
На превала между двата върха - Западен и Източен, на
височина около 5000 м и двете групи намират замръзналите тела на двама
германски войници с видими огнестрелни рани. Каква ли е била тяхната съдба?
Възможно е, взети за съветски алпинисти, те да са обстреляни от немски
самолети, а може би след изкачването и поставянето на немския флаг
ръководителят на групата Паул Гроот сам да е убил своите другари, за да остане
едноличен герой. След това той е обявен за герой на "непобедимия
райх" и награден с железен кръст за храброст.
За успешното изпълнение на задачата пък метеорологът и
полярник Гусев получава званието "Заслужил майстор на спорта на
СССР". Той е организирал зимни изкачвания на Елбрус със свои състуденти
още през 1935 г. Умира в Москва през 1994 г. Генерал-лейтенант Петров пък е
назначен за началник щаб, а през май за командващ Западнокавказкия фронт.
Изминали са 70 години от това историческо изкачване. Всяка
година на 13 февруари героите от Елбрус се събират в Москва, за да си припомнят
онези дни. Броят им непрекъснато намалява, но на масата винаги се поставят по
20 пълни чаши и за тези, които вече ги няма. Нито един от 20-те герои не се
появи на тази знаменателна среща тази година...
През изминалите 70 години съветските и руски алпинисти
осъществиха много и значими изкачвания по върховете на Кавказ, Памир, Тян-Шан,
както и на Хималаите. Операция "Елбрус" обаче си остава едно от
най-паметните им постижения, поради което всички изкачвания на върха тази
година минават под знака на този знаменателен юбилей.