петък, 25 юли 2014 г.

На тази дата:25.7.1794 В Париж на гилотината е поставен поетът Андре Мари Шение

В началото на знаменитото си стихотворение посветено на Пушкин „Смерть поэта”
Лермонтов казва: Не вынесла душа поэта Позора мелочных обид, Восстал он против мнений света Один, как прежде... и убит!
Сега обаче единици руснаци знаят, че убитият „прежде” Пушкин е знаменитият френски поет и журналист Андре Мари Шение, когото Лермонтов споменава дори 43 г. след неговото гилотиниране в Париж на 25 юли 1794 г. Лермонтов обаче не прави случайно връзка между двамата велики поети, защото Пушкин е превеждал брилянтните стихове на французина и дори му е посветил стихотворението „Андрей Шенье”.

Андре Шение е роден на 30 октомври 1762 г. в Истанбул в семейство на френски дипломат и майка блестящо образованата гъркиня Елисабет Ламаки. Възпитан е в преклонение пред културата на Древна Елада. Полученото образование включва в себе си културата на гръцкия класицизъм наравно с френския либерализъм, като това определя рамките в творчеството на Шение. Възпитаван е в Париж, където майката поддържа салон, посещаван от много литератори, учени и художници.

До началото на Великата френска революция Андре пише първите си стихове на антични мотиви и за волния младежки живот в Париж.

Превземането на Бастилията заварва 27-годишния Андре в Лондон. Изпълнен с ентусиазъм, той се втурва към родината и веднага се включва в бурния следреволюционен живот. Именно тогава създава възторжената революционна ода „Клетва в залата за игра с топка”.

Той приема революцията като вглъбен и смел патриот и общественик, като всичко това намира отражение в творчеството му. Наблюдателността му към живота е удивителна и често го сравняват с живелия половин век преди него писател-есеист и моралист Лабрюйер.

Шение обаче не е само наблюдател, но и участник в живота. През 1789 г. той влиза в „Обществото Трюден”, основано от негови другари от колежа в Навара, братята Трюден и де Панж. Заедно с тях горещо приветства революцията. Самото название на печатния орган на обществото Journal de la société de 1789 характеризира настроенията им.

Това общество ратува за строго спазване на законите и декретите в следреволюционна Франция. В тези години Шение публикува своите първи статии във вестници и списания. Постепенно негова основна мишена стават жирондистите и особено якобинците с техните вождове – Робеспиер, Брисо и Коло д`Ербуа.

Шение с жар отстоява гржданския мир и законност, интересите на гражданите без оглед на тяхната съсловна принадлежност. Той счита, че понятието „народ” е абстрактно и понякога просто прикрива амбициите на политиканстващи демагози. Шение се изправя против терора, основателно предполагайки, че ниските страсти не са помощници при построяване на новото общество, в което всички ще бъдат щастливи.

Шение и приятелите му са обезпокоени от антиконституционната дейност на якобинските клубове, нарушавайки правилната и спокойна съзидателна работа на упълномощените страни. Неговият брат Мари-Жозеф се сближава с якобинците, но самият Андре възлага всичките си надежди на дейността на законодателите.

Шение пише ода за Шарлот Корде, убийцата на Марат. Помага на адвоката Малзерб при подготовката на защитата на Луи XVI. И навсякъде пледира за законност.

Такава политическа дейност в ония времена на гореща борба представлява опасност. Якобинците яростно го ненавиждат. През 1792 г. той временно изоставя Париж и в тишината на Версай, като съзерцаващ отшелник, отново се отдава на поезия.

Не е известно защо в разгара на терора през 1793 г. Шение се връща в Париж. Арестуван е на 7 март 1794 г. по подозрение за контакти с роялисти.

За настроението му в затвора може да се съди по неговия поетичен цикъл „Ямбове” и стихотворението „Младата пленничка”, написано в чест на красивата херцогиня Флери. Заедно с него в затвора са и неговите приятели братя Трюден.

Гилотиниран е на 25 юли заедно с Жан Руше. Шение среща смъртта достойно, както я възпява в стиховете си.

Веднага след екзекуцията неговият брат Мари-Жозеф е несправедливо обвинен в равнодушие към съдбата на брат си, довела до гибелта му. Повод за такива обвинения става горещата вестникарска полемика между братята, в която Мари-Жозеф може би е проявил прекалена емоционалност. Обаче в последните дни на брат си той се опитва да му помогне всячески. Благодарение именно на него делото на Шение е отлагано няколко пъти. Ако е успял да го отложи още само с 2 дни, то е било възможно Андре Шение да остане жив след падане на режима на Робеспиер.