На тази дата:13.8.1624г.Кардинал Ришельо става главен министър на Франция

1624 г. кардинал Ришельо става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII.

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е френски духовник, посветен за епископ през 1607 г. Той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616 г. но Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622 г., а после и Първи министър на Луи XIII. Той остава на този пост до смъртта си през 1642 г.

Любопитен факт е, че кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа се води Тридесетгодишната война.

Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите - Австрия и Испания, а от друга - протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел - господство на Франция над Европа, той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство.

През 1635 г. Ришельо основава Френската академия. Сред военните операции ръководени лично от Ришельо е обсадата на Ла Рошел започнала на 10 септември 1627 г., която продължава 14 месеца.

Ришельо: Политическо завещание

Kогато Вие, Ваше величество, решихте да ми предоставите едновременно достъп до Вашите съвети и ми оказахте значително доверие във воденето на Вашите дела, то аз мога да свидетелствам, че хугенотите разделяха държавата с Ваше величество, че благородниците се държаха така, като че ли не бяха Ваши поданици…

Аз обещах на Ваше величество цялото си умение и авторитет, които Ви бе угодно да ми предоставите, за да съкруша партията на хугенотите, да прекърша надменността на благородниците, да насоча всички поданици към изпълнение на техните задължения и да издигна Вашия авторитет сред чуждите народи на тази степен, на която той трябва да се намира…

Всички политици са съгласни с мен, че ако народът прекалено благоденства, не може да бъде удържан в границите на неговите задължения. Те се опират на това, че имайки по-малко знания, отколкото другите съсловия в държавата, без съмнение най-добре възпитани и по-образовани, народът едва ли би останал верен на реда, който му предписва разум и закони, ако той не е в някаква степен удържан от нуждата.