На 16 август 1819 г. след митинг на площад „Свети Петър” в
Манчестър полиция и хусари
През 1819 г. фабрикантите в Авглия се надяват на оживление
на търговията и произвеждат твърде много стоки. В резултат пазарите се
препълват и настъпва промишлена депресия.
Джон Ръсел, който се опира на партията на вигите, се изказва
за умерени реформи. Опонентите му радикали отстояват гледна точка за въвеждане
на всеобщо избирателно право.
В резултат на 16 август в Манчестър се е състоял грандиозен
по мащабите си митинг. Властите имат намерение да арестуват радикалния оратор
Гент. Отначало те използват местна конна милиция, а после се обръщат за помощ
към хусарите. Така в сблъсъка се стига до многото убитии ранени.
Кървавата развръзка на мирния митинг предизвиква повсеместни
протести против така наречената „Манчестърска касапница”. Най-силни са те в
Йоркшир, където аристократи-либерали застават в защита на низшите слоеве на
населението.
Когато после парламентът започва обсъждане на прословутата
поправка за „шестото постановление”, вигът Тирни извиква: „Правителството само
мисли как са употреби груба сила. То не желае споразумения, никакво примирие.
Тук цари само сила и сила, нищо освен сила!”
Основните насоки за действие на репресивния законопроект се
заключават в домашни обиски с цел издирване на скрито оръжие, изземване на
метежни и богохулни пасквили; в случай на повторни подобни нарушения авторите
подлежат на изселване. Законопроектът също така ограничава свободата на
събранията, въвежда събиране на такси за издаването на брошури, на каквито до
този момент са подлежали само вестниците.
Бъдещият британски външен министър Джордж Канинг (1822),
положил по това време началото на своята еволюция към либерализма, казва за
новия законопроект: „Печално е да се гледа как към съществуващите ограничителни
закони се прибавят нови.” Тази поправка е приета въпреки съпротивата на
опозицията.
Крал Джордж ІІІ умира през януари 1820 г., но него отдавна
никой не го слуша.