1968 г. е извършена интервенция на държавите от Варшавския
договор в Чехословакия за
След края на Втората световна война Чехословакия попада в
Източния блок и в съветската сфера на влияние. В Чехословакия имат силни
позиции и влияние левите сили, представени от социалдемократи, народни
демократи и комунисти.
За Източния блок годината 1968 г. се оказва повратна година,
защото господстващата в Източния блок система губи значителна част от своята
легитимност в очите на гражданите си. През втората половина на 60-те години на
20 в. в целия свят се появяват ясни признаци за обществено недоволство. На
четвъртия конгрес на чехословашките писатели, проведен между 27 и 29 юни 1967
г., се чуват за пръв път остри критики срещу съветската система.
Изправена пред опасността от стагнация, ръководството на ЧКП
възлага задачата на Икономическия институт към Чехословашката академия на
науките да се разработи механизъм за преодоляване на негативните тенденции и за
ускоряване на икономическото развитие. Направените проучвания доказват
изчерпване на екстензивния съветски модел на индустриализация и е разработен
план за икономическа реформа, който трябва да въведе постепенно пазарни
механизми в централно планираната икономика. Икономическите решения поставят
началото на реформаторската акция за либерализиране на системата, наречена по-късно
„Пражка пролет”.
Тази либерализация започва на 5 януари 1968 г. с
отстраняването на консерватора Новотни от поста първи секретар и замяната му
със словака Александър Дубчек. Това е оптимистичното начало на промените,
продължили с подмяната на основните властови фигури - нов министър-председател
става инж. Олдрих Черник, нов президент става ген. Лудвик Свобода, нов
председател на Националното събрание Йосеф Смърковски, нов председател на
Националния фронт Франтишек Кригел.
На 23 март с.г. на среща на висши представители на пет
страни от Варшавския договор в Дрезден чехословашките реформи стават основен
проблем за обсъждане. Междувременно промените в Чехословакия продължават и през
април. На априлския пленум на ЦК на ЧКП се приема „Програма за действие”, която
обещава демократични избори, автономия на Словакия, свобода на словото и
религиите, отмяна на цензурата, край на ограниченията в придвижването, реформи
в индустрията и стопанството. Дубчек обявява, че предлага „социализъм с човешко
лице”.
Реформаторските идеи се приемат положително от голяма част
от обществото, а и от други страни( положителна оценка за ставащото в
Чехословакия дават Румъния и Югославия) . Те се възприемат като демократизация
на държавния социализъм, който е готов да премине границата от репресивна към
демократичната си фаза. Но в същото
време в чехословашкото общество съществува и коренно различно разбиране за
промените в Чехословакия . Част от народа
Някои от страните членки на Варшавския договор обаче смятат,
че реформите са неуместни. Те смятат, че реформите в Чехословакия са опит
страната да напусне полето на съветския модел на социализъм, а това е
неприемливо за Съветския съюз. На 8 май Леонид Брежнев кани в Москва Тодор
Живков, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка, за да обсъдят
международното положение и проблемите на комунистическото движение. Резултатът
от срещата е изработения план на Брежнев за разрешаване на проблема. Проектът е
наречен План за провеждане на операция „X” и носи дата 22 май.
След срещата в Москва е изпратена покана на ЧКП за нова
международна среща. Президиумът на ЦК на ЧКП я обсъжда на 12 юли, но я отхвърля
поради опасения, че съдбата на чехи и словаци зависи от външни фактори. Два дни
след отказа се провежда среща във Варшава 14-15 юли. На 1 август в Черна на
Тиса се срещат представители на ЧКП с КПСС и се договарят за нова среща на
петте комунистически партии с ЧКП. Тя се провежда на 3 август в Братислава.
И въпреки заявените позиции на срещата в Братислава в нощта
срещу 21 август петте страни членки от Варшавския договор започват военна
интервенция в Чехословакия, известна като операция „Дунав”. За да се оправдаят
с отстъпването от споразуменията в Братислава Телеграфската агенция на
Съветския съюз заявява, че „партийни и държавни ръководители на Чехословашката
социалистическа република са се обърнали към Съветския съюз… в защита на
социалистическите завоевания, които са застрашени от все по-настойчивите
посегателства на вътрешната и международна реакция”.
Истинската причина за тази интервенция е обявеният за 9
септември с.г. извънреден XIV-ти конгрес на ЧКП, на който трябва да се приемат
програма за действие и нов устав на ЧКП, които се възприемат като подриващи
основите на съветската система.
В интервенцията участват 200 000 войски от СССР, ГДР, Полша,
Унгария и България. За броени часове те вземат основните административни и политически обекти в страната, а военните
щабове са обкръжени. Президиумът на ЦК на ЧКП и правителството на ЧССР, излизат
с декларация, в която призовават всички граждани да запазят спокойствие и да не
противодействат на влизащите войски. Но въпреки призивите за пасивност,
демонстрациите по улиците продължават, над 100 души са убити.
Много страни се обявяват против интервенцията в
Чехословакия, но никакви международни действия не са предприети. Румъния и
Югославия са главните, които протестират, но те използват военната акция на
Варшавския договор за отклоняване на вниманието от вътрешните си проблеми.
Дубчек и съратниците му са изпратени в Москва и при връщането му на 27 август
обявява, че в дал съгласието си да отмени реформите. Около месец по-късно е
подписан и двустранен договор между СССР и Чехословакия, който регламентира
пребиваването на съветските войски там.