На 27 август 1858 г. нефтената сонда на Едуин Лорентайн
Дрейк достига за първи път нефт в
Едуин Дрейк е роден на 29 март 1819 г. в Гринвил, щат Ню
Йорк. Напуска семейството си сравнително рано. Започва да работи по
железниците, където до 38-годишна възраст е влаков кондуктор. Напуска поради
заболяване. Междувременно през 1854 г. умира жена му по време на второ раждане.
Известен е като „Полковник Дрейк”, макар никога да не е
служил в армията и няма воинско звание. Причината е, че като кондуктор носи
униформа, а след това запазва всички привилегии на железничар, включително и
солидния бонус за безплатното пътуване с влак.
Интересно е, че за произхода и ранната му младост има богата
и непротиворечива информация, а за началото на нефтената му кариера съществуват
противоречиви версии. Всъщност въпросът опира кой е финансирал начинанието.
Според една от версиите Дрейк се запознава случайно с Джордж
Бисел и Джонатан Ивлет, основали нефтената компания Seneca Oil с цел да
използват нефт като гориво за лампи, вместо употребяваната дотогава китова мас.
Запознанството станало в един хотел в Тайтъсвил.
Според по-разпространена версия обаче Дрейк се запознал с
банковия директор Джеймс Таунзънд, отседнал в хотела в градчето Ню Хейвън.
Двамата се сприятеляват на чаша уиски в хотелския бар и Таузънд запознава
бившия кондуктор с идеите на съдружниците в Pennsylvania Rock Oil Company.
Когато идва време за практически дела, Таунзънд си спомня за новия си приятел и
го предлага за ръководител на предприятието. Дрейк без колебание приема и,
получавайки в замяна на услугите си пакет акции, стяга куфарите и се мята на
влака. Вече в ролята на представител на Pennsylvania Rock Oil Company, Дрейк
пристига в Тайтъсвил. За да улесни дейността му, Таунзънд му е дал
препоръчително писмо, в които официално го обявява за армейски полковник.
Дрейк решава да търси нефт не на повърхността, а да се
възползва от опита на добиващите сол, които пробивали сонди. Още с пристигането
си мнимият полковник запретва ръкави и се заема да набави необходимите
съоръжения и да потърси подходящ за сондаж терен. В крайна сметка се спира на нива
край дъскорезницата, собственост на местната пивоварна. Изпълнен с оптимизъм,
той успява дори да открие квалифицирани сондьори.
Всички в околността се присмиват на Дрейк и го мислят за
смахнат, защото, според тях, нефтът е страничен продукт при каменните въглища.
Според всичките версии парите свършват, инвеститорите
изпращат писмо на Дрейк да приключва с експеримента и да се връща. Преди да
прочете писмото обаче щастието му се усмихва. На 28 август 1859 г. на дълбочина
69,5 фута (21 м) е достигнат нефт. Започват да го източват с помощта на
обикновена водна помпа.
Дрейк създава собствена нефтена компания. За събиране на
мазната „черна течност” са изкупени от околността всички празни „барели”
(бъчонки) от уиски с вместимост 159 литра и сега това е стандартна мярка в
света за единица обем нефт.
Отначало Дрейк добива по 25 барела дневно (почти 4 куб.м.).
Деловите му качества обаче са слаби, не патентова метода за сондиране и
източване на нефта с помпа, като след настъпили борсови спекулации към 1863 г.
Дрейк губи всичките си пари.
В резултат на прилагане на способа на Дрейк производството
на нефт в САЩ расте главоломно. Цената на петрола пада от $10 през януари 1861
г. до 50 цента през юни, а после до нищожните 10 цента в края на годината. Тъй
като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са
дошли. Мнозина дребни предприемачи тогава решават, че в петролната индустрия
няма как да се осигури стабилна печалба и се изтеглят. Удря часът на Рокфелер.
Само 5 години след като Дрейк налива първата бъчонка,
районът на Тайтъсвил доставя 3,6 милиона барела годишно и по цялата територия
на САЩ никнат нови сондажи.
Дрейк започва да играе като маклер на нефтената борса.
Разорява се напълно. От нищета го спасява заслужената слава на основател и неуморим
популяризатор на новия отрасъл на промишлеността. Виждайки неговото отчаяно
положение, законодателите в Пенсилвания с мнозинство му отпускат пожизнена
пенсия в размер на 1500 долара годишно. От дълбоката тъга по пропуснатите
възможности го спасява единствено уискито.
Пионерът на нефтодобива и несполучил промишленик умира на 9
ноември 1880 г. в пенсилванския град Бетлехем, но е погребан в Тайтъсвил. Там в
негова чест е издигнат мемориал.