обличат с европейски дрехи.
Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о
бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За
носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на
разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.
Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от
продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал
болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага
започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите
били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с
думите „Сега брадите, после и главите!”.
Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат
край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се
счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят
действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на
Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в
бръсненето на брадите.
За страха от западната мода допринася и фактът, че на
иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло,
патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия
атрибут” - брадата.
Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено
сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но
срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален
металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка,
представляващ своеобразна квитанция за платения данък.