архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г.
на мястото на църквата „Санта Мария дела Скала”, откъдето идва и името му.
Открит е с постановка на операта на Антонио Салиери „Europa riconosciuta”.
Сградата е с дължина 100 м и с ширина 38 м. Залата е с форма
на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са
разположени на шест етажа с ложи, от които последните два етажа са галерии.
Броят на ложите е 194, плюс кралската. Всички ложи са свързани с коридори. Зад
ложите е бил разположен втори ред ложи, които в първите години на функциониране
на театъра са оборудвани с маси за игра на карти и предлагане на напитки. Във
всяка ложа се помествали 8-10 места за сядане.
До края на 18 в. сградата се използва за различни събития и
представления - балове, драматични постановки, куклени представления. Най-добре
обаче са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен,
есенен и летен.
В началото на 19 в. „Ла Скала” става основна сцена за
италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 г. в оперния театър се представят
премиерите на опери на Джоакино Росини. След 1830 г. „Ла Скала” става
най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на най-популярните
оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе
Верди, Джакомо Пучини.
По време на Втората световна война театърът е разрушен и
възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. След това сградата
неколкократно е реставрирана. Последният ремонт приключва през 2004 г. и струва
61 млн. евро. На 7 декември с.г. в обновената зала е представена операта на
Салиери, с която някога е открита „Ла Скала”.