4.8.1995 г. Хърватия започва „Операция Буря”, за да си възвърне
анклавa, обявен за Република
През януари 1992 г. се подписва споразумение между
президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич.
Споразумението е за прекъсване на стрелбата между хърватската армия и сърбите в
Хърватия, които получават поддръжка от Югославската народна армия. Конфликтът
се развива в Крайна в Източна Хърватия, където мнозинство са сърбите.
Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската войска да се подготви
по-добре за следващата битка.
През следвщите три години хърватската войска провежда само
малки неуспешни операции. Изключение е операция „Медачки джеп” през септември
1993 г., когато хърватските сили опустошават малка област в планините на Лика,
което предизвиква международен инцидент.
През 1995 г. военната сила на хърватските и босненските
сърби значително отслабва. Загубват влиянието на Белград, отхвърлят помощта на
Милошевич. Нямат възможност да възобновяват запасите си от оръжие.
Вътрешно-политическото ръководство е разединено. Войската на сърбите е много
по-малобройна.
От друга страна хърватската войска значително се засилва.
Има ново и значително по-добро оръжие въпреки ембаргото за внос на оръжие. Също
така има тактическо предимство, главно в комуникационните връзки, за разлика от
своите противници.
През лятото на 1995 г. хърватските и босненските сили се
обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско
Грахово и Дървар. Това пресича канала за снабдяване на хърватските сърби.
Започва обсада на град Книн от три страни. Голяма част от населението от тези
райони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в
Босна или за СР Югославия.
На 4 август американските въздушни сили бомбардират два
радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „Операция Олуя”.
Това действие още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и
7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и съвсем скоро заемат Книн и по-голямата
част от Далмация.
До 6 август, 1-ва хърватска дивизия достига границата с
Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна.
Сърбите оказват съпротива единствено около град Глин (южно от Сисак). Вечерта
на 7 август операцията официално приключва, защото по-голяма част от границата
с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през
следващите няколко дни.
След тази операция Република Сръбска Крайна не съществува.
Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се изчислява между 150
000 и 200 000 души.