15.9.1847 г. с превземането на Мексико сити завършва войната
между САЩ и Мексико.
Военният конфликт, който в Мексико наричат „Северноамериканската
интервенция”, започва през 1846 г. и завършва през 1848 г. Войната е резултат
от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като отказват да признаят
рисъединяването му към САЩ. Мексико заявява намерението си да си го върне
обратно, считайки го за своя законна провинция.
В годините след откупуването на Луизиана от Съединените
щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част
от испанските територии и част от територията на американското правителство.
Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е
преустановено. Новите заселници и Мексиканското правителство имат сложни
отношения, най-вече поради факта, че Мексико е католическа държава а
преобладаващата част от преселниците са протестанти.
Новото мексиканско правителство, обезкървено от
„Мексиканската революция”, започва да се затруднява в управлението на
разположените на стотици мили северни територии. Мексико, което никога не
признава Тексас, обявява река Нуесес, течаща на приблизително 150 мили на север
от река Рио Гранде, за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на
„Веласкския договор”, определя за граница - река Рио Гранде.
През 1846 г., след присъединяването на Тексас към САЩ,
президентът на САЩ Джеймс Полк изпраща войски под командването на генерал
Закари Тейлър на река Рио Гранде да обезпечи границата. Генерал Тейлър игнорира
ултиматума на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес
и започва да строи крепост, позната днес като Форт Браун, на брега на река Рио
Гранде, срещу мексиканския град Метаморос, оставяйки след завършването му
гарнизон. Мексиканската армия, под командването на генерал Мариано Ариста,
започва да се готви за война.
Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е
подписан под натиск от генерал Антонио Лопес де Санта Ана през 1836 г., когато
се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен.
Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да
води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е
ратифициран от мексиканското правителство).
Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва
на САЩ почти половината от територията си и по-точно Горна Калифорния и Ню
Мексико, земите на днешните щати - Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и
Юта. Американските политици провеждат няколко години спор за робовладетелството
в новите територии. Накрая решават с „Компромис от 1850 г.”, само щатът
Калифорния да бъде свободен от робовладелство.