На 1 септември 1973 г. неизвестен човек изпълнява
терористичен акт в Мавзолея на Владимир
Последният известен атентат в Мавзолея
Неизвестният терорист влиза в Мавзолея със скрито под
дрехите взривно устройство. В този ден в СССР започва учебната година и по
тогавашна традиция в първия учебен ден много ученици преминават през Мавзолея.
Вероятно престъпникът се е слял с децата и охраната е счела, че той е учител.
В траурната зала самоубиецът се изравнява със саркофага на
Ленин, дава контакт и прогърмява взрив. После е установено, че основната
взривна вълна е насочена към саркофага, но същата година той вече е покрит с
бронирано стъкло и мумията остава невредима.
Сред останките на терориста са намерени парчета от
документи, от които се вижда, че мъжът е съден на 10 г. затвор, обаче и досега
не е езвестно дали документите са принадлежали на загиналия.
На мястото на атентата веднага пристигат председателят на
КГБ Юрий Андропов, неговият първи заместник Георгий Циньов и комендантът на
Кремъл генерал Сергей Шорников.
Като основна версия следствието приема, че става дума за
маниак, решил да увековечи името си като Херострат с атентат в Мавзолея, но
следствието не довежда до конкретни резултати. Така терористът остана
неразпознат и мотивите му не са изяснени.
Атентати приживе
Владимир Ленин се отнася преживе с поразително лекомислие и
безгрижие по отношение на личната си сигурност.
Всеизвестно е неуспешното покушение на 30 август 1918 г.,
извършено според официалната версия от есерката Фани Каплан на митинг в завода
„Михелсон”. Причините и мотивите за това покушение остават неизвестни до ден
днешен. Има различни версии. Според една от тях покушението няма политически, а
личен характер. Ленин е тежко ранен, в безсъзнание и в началото раните му се
считат смъртоносни. Единият от куршумите попада във врата, точно под челюстта,
а другият в ръката. За него се грижи и го оперира лекарят Владимир Минц. Той се
възстановява сравнително бързо, но се счита, че неизваденият куршум от тялото
му е една от причините за влошаване на здравето му по-късно.
Даже и след този тежък инцидент Ленин пътува из Москва с
един охранител. Обаче през януари 1919 г. колата на Ленин е спряна от
криминални престъпници, той е ограбен и по чудо оцелява. Едва след този случай
охраната на Ленин е съществено усилена.
И след като умира на 21 януари 1924 г. тялото му не е
оставено в покой. Документално са отбелязани няколко случая, когато в Мавзолея
съветски граждани се опитват са унищожат тялото му.
Вътрешната драма на един атентатор
В архива на Сталин е запазена записка от вечерта на 19 март
1934 г., с която началникът на оперативния отдел на ОГПУ (държавна сигурност)
Паукер докладва на Поскрьобишев (секретар на Сталин) за извънредно
произшествие.
Неизвестен гражданин, оказал се после Митрофан Михайлович
Никитин, се опитал да стреля в балсамираното тяло на Ленин. Обаче бдителните
часови и околните граждани забелязват подозрителното поведение на Никитин и се
намесват. Разбирайки, че начинанието му се проваля, той се застрелва.
У 46-годишния самоубиец намират документи за самоличността
му. Роден е в село в западната Брянска област. Живеел в Московска област и
работел в совхоза (държавното земеделско стопанство) „Прогрес”.
Никитин съзнава, че жив от Мавзолея няма да излезе, затова
носи предсмъртно писмо заедно с писмо до партийния секретар до Пролетарския
районен комитет Кульков ( в този район се намира совхоз „Прогрес”).
Отчаяната постъпка на Никитин се оказва протест срещу
обкръжаващата го действителност. „Процъфтяват мошеничеството, кражбите,
зверството, грубостта и т.н. Хората се мятат насам-натам. Затънали са в
мръсотия, обсипани са с въшки. В отдалечени села на совхоза хората гладуват ...
тичат до съседите за лъжичка сол или кибритена клечка, за да запалят някакво
огънче. Сол няма, също и сапун, кибрит, газ, гориво няма. Хората обезумяха,
всички загубиха ума си от този приказно тежък, безсмислен живот. Всички живеят
само за деня, а какво ще стане утре? ... Тази пролет на 1934 г. пак много хора
умряха от глад, мръсотия, от епидемии... Нима нашите управници в Кремъл не
виждат, че народът не иска такъв живот, че така да се живее не е възможно, не
стигат силите и волята. Младото поколение от недояждане и неправилното
възпитание осакатява физически и нравствено. Всичко здраво, хубаво, честно и
красиво умира с всеки ден, но аз съм убеден, че някои сегашни сановници виждат
това и го знаят.”
Преди произшествието в Мавзолея Никитин изпраща писмо до
партийния секретар Кульков, останало без отговор. В него той разобличава
директора на совхоза Розенберг, че поощрява кражбите, мошеничествата, масовото
пиянство и разхайтеността. Разказва за неравното разпределение на хранителните
продукти.
Никитин пита: „В такава атмосфера как човек може честно да
живее?” И уверява, че макар да е работил и при по-тежки условия, никога не е
бил мошеник.
Посланието до партийния бюрократ остава без отговор. Тогава
на Никитин му остава единствената последна стъпка, за да привлече внимание към
проблема. В предсмъртното си писмо той пише: „Аз, Никитин Митрофан Михайлович,
умирам с радост за народа, готов съм заради благополучието на работниците, на
селяните, на служителите да се подложа на всякакви мъчения заради по-добър
живот на народа. Умирайки, аз протестирам от името на милионите трудещи се,
стига робство, терор, глад, стига тези тегоби. Опомнете се, какво правите?
Докъде докарахте страната? Зная, някои ще кажат – фанатик, кулак, ах да, всичко
ще кажат. Но напразно, ще сгрешат, аз работя от 13-годишен, моята съвест е
чиста. Дълго обмислях всичко, измъчвах се, преживявах...Но знайте, скъпи, че
само моята любов към хората ... ме заставя така да постъпя и да се разделя с
живота, а животът е скъпоценен за всеки човек.”
Не са намерени свидетелства за психически проблеми на
Никитин. Просто човекът не е намерил друга форма на протест. Впрочем и тя се
оказва малко убедителна. Този първи изстрел в Мавзолея го чуват малцина.
Сталин не се отличавал с емоционалност, но разпорежда
посланието да бъде запазено в архива му. Значи нещо го е впечатлило или дори
засегнало.
После следствието е продължило, но делото се е загубило в
архивите.
Последващи атентати
В сталинската епоха не се намират повече смелчаци за
атентати в Мавзолея. Поне няма открити документи. Обаче в периода на
„затоплянето” има още няколко покушения върху тялото на Ленин. Например на 20
март 1959 г. един посетител на Мавзолея хвърля по стъклото чук и то се пука.
През деня на 14 юли 1960 г. гражданинът К. Минибаев прескача
бариерата около саркофага на Ленин и с крак разбива стъклото. Малки парченца
нараняват лицето на вожда. Мавзолеят е затворен да посетители до 15 август. По
време на следствието атентаторът признава, че повече от 10 г. имал намерение да
разруши ковчега на Ленин и затова предния ден, 13 юли, долетял от град Фрунзе.
На 9 септември 1961 г. Л. Смирнова, преминавайки край
саркофага, плюе в него и след това хвърля камък, увит в носна кърпичка,
съпровождайки действията си с ругатни. Стъклото на саркофага е разбито.
На 24 април 1962 г. пенсионерът А. Лютиков от град Павловский
посад също хвърля камък по саркофага. По време на следствието без прилагане на
абсолютно никакво насилие веднага си признал, че през последните две години
писал писма против властта до централни вестници и посолства на западни страни
в Москва.
През септември 1967 г. край Мавзолея на Ленин литовецът
Крисанов, жител на Каунас, задейства самоделно взривно устройство около кръста
си на входа на Мавзолея, довело до човешки жертви.
Едва през 1973 г. саркфагът е изработен от изключително
здраво стъкло, не пробиваемо от куршум (главен конструктор Н. Мизин, скулптор
Н. Томски).
Сега Мавзолеят е достъпен безплатно всеки вторник, сряда,
четвъртък и събота от 10 до 13 ч. Достъпът се осъществява през КПП край
Николската кула, където се извършва проверка с детектор за метали. Забранено е
внасянето на фото- и видеопаратура, мобилни телефони. Не може да се влиза с
чанти, раници, пакети, големи металически предмети и бутилки с течност.
Забранено е ръцете да се държат в джобовете на дрехите, мъжете задължително
свалят шапките си.
Тялото на Ленин обаче не намира покой и до ден днешен. В
Русия спорадично избухват спорове относно бъдещето на тялото на Ленин и на
Мавзолея като сграда. През 1994 г. партията „Демократичен съюз” издигна лозунга
„Да погребем тялото и делото на Ленин”. А през септември 2010 г. руският
премиер В. Путин по време на среща с участници от международния дискусионен
клуб „Валдай” заявява: „Всяко нещо с времето си. Ще дойде време руският народ
да реши как да постъпи. Историята е такова нещо, което не търпи суета.”