На 3.9.1901 г. четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича
американската
В резултат на най-тежкия си провал през януари 1901 г. ВМОРО
изпада в изключително тежко положение. При разкритията много книжа и архиви
попадат в турските власти, значителна част от мрежата на организацията е
разкрита, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са
арестувани. След аферата ВМОРО започва работа по възстановяване на
организацията, като основен проблем за решаване е липсата на средства за
въоръжаване.
Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати
турци и гърци. Воеводите идват до извода, че дребните грабежи само накърняват
репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия
проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при негово
посещение в Рилския манастир, но на този радикален план пък се противопоставя
Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. След
отхвърляне на различни варианти, Сандански се насочва към идеята за отвличане
на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на
мисията в Солун д-р Джон Хаус.
Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от
местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се
разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в
набелязаното време ще дойде друг американски мисионер - Елън Стоун, която ще
води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните
протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка. Освен това,
според Христо Чернопеев, отвличането на Стоун е по-приемливо, тъй като д-р Хаус
е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а
не революционерите ще помогнат на поробеното население.
Според одобрения план отвличането трябва да бъде извършено
от малобройна чета по пътя Разлог - Горна Джумая в местността Подпрената скала.
Участниците в отвличането трябвало да бъдат в турски облекла и да говорят на
турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.
Ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров
се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Заедно с Елън
Стоун се очаквало да пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три
учителки, две ученички и други.
Елън Стоун и Катерина Цилка са пресрещнати и отвлечени късно
следобед на 3 септември 1901 г., като двете са отделени от групата. Катерина
Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун. Непосредствено преди отвличането
четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и
успява да рани един четник, но е обезоръжен и четата го взима със себе си.
Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на
турски език.
На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и
останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска
мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус.
Доктор Хаус от своя страна известява американския консул в Солун, който
информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.
Османското комисарство изпраща до Министерството на външните
работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите
са българи, членове на македонския комитет. Четата е преследвана от турски
потери и от върховистки чети, затова преодолява големи трудности при укриването
си. Тя постоянно сменя пътищата си и основно се движи през нощта от съображения
за сигурност. На третия ден край село Сушица жените са информирани, че са отвлечени
за откуп и Чернопеев ги предупреждава, че ще бъдат убити, ако се опитат да
избягат. Третата нощ четата влиза в България, за да се подслони и там да изчака
ситуацията в Горна Джумая да се успокои. Подслон намират в селата Фролош и
Цървище.
Шест дни след отвличането Елън Стоун е заставена да напише
писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне
Сандански и Чернопеев, а на мис Стоун е оставено да реши до кого да го адресира
- тя го изпраща до своя приятел от Банско Костадин Петканчин. В писмото се
казва, че за нейното освоождаване се иска откуп от 25 000 златни турски лири и
че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в
Цариград. Изплашен от писмото, Петканчин информира турските власти за случилото
се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун
пише ново писмо, което този път адресира до д-р Хаскел, който е мисионер в
Самоков. На 28 септември д-р Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, с Еди
Пенсър - временен американски представител и с тогавашния генерален американски
консул в Цариград Дикенсън.
Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват
акцията да се усложни и продължителността ѝ от шест месеца ги изненадва. Главен
проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение
на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да
се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат
в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.
Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където
Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата
се установява в Сърбиново. На 2 януари Цилка ражда момиченце, което е кръстено
Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което
принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като
Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък,
дърпан от кон, с който пристига до Влахи.
След продължителни преговори в София и Самоков откупът от 14
000 златни турски лири е получен на 18 януари 1902 г. в Банско. Парите са
изплатени от турските власти, които после събират парите от българското
население. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.