19.10.1987 г. настъпва борсов срив - „Черният понеделник”.
Промишленият индекс Dow Jones спада с 508 пункта (22,6%) до 1739. Това от своя
страна води до подобни сривове на много други пазари по света. До края на
месеца на фондовите борси в Хонг Конг се отчита понижение от 45,8%, в Австралия
от 41,8%, в Испания 31%, във Великобритания 26,4%, в САЩ 22,68% и в Канада -
22,5%. Особено жестоки са последствията в Нова Зеландия, където спадът е от
около 60%, а на пазара в страната са необходими няколко години, за да се
възстанови.
През 1986 г. икономиката в САЩ започнала да се трансформира
от бързо съвземаща се на бавно разрастваща се, ръстът се забавил, а инфлацията
се понижила. В това време фондовата борса се разраснала значително, като през
август Dow Jones достигнал рекордното ниво от 2722 пункта, или с 44% над нивото
на затваряне от края на 1985 г. На 14 октомври Dow Jones пада с 95,46 пункта,
(рекорд за онова време) до 2412,70, а на следващия ден губи още 58 пункта. В
петък (16 октомври) индексът се понижава с още 108,35 пункта, до 2246,74 при
рекорден обем изтъргувани книжа. В този ден много инвеститори започват сериозно
да се притесняват за парите си.
Крахът започва в Далечния Изток в ранното утро на 19
октомври. Същата сутрин два американски кораба бомбардират иракска нефтена
платформа в Персийския Залив. Сред потенциалните причини за срива се цитират
надценяване, лоша ликвидност и пазарната психология.
Най-популярното обяснение обаче е продаването чрез
използване на специални компютърни системи за търгуване - т.нар. „program
trading”. При това търгуване се използват системи, които правят бързи сделки,
на базата на изчисления на цените на подобни ценни книжа. По това време
компютрите са още новост, и подобни системи са особено популярни на Уол Стрийт.
След срива на борсата много специалисти считат, че именно те са в основата на
проблема, защото хората са им се доверявали сляпо, като са продавали, без да
мислят. Според някои пиковете, достигнати на борсата в месеците преди октомври,
се дължали точно на използването на програми за търгуване, а крахът е бил
завръщане към нормалното състояние.
Според друга теория сривът е следствие от валутни спорове
между страните от Г-7. Според тях САЩ прекалено изкуствено са подкрепяли долара
с цел ограничаване на инфлацията. Сривът на борсата е бил продължение на този
на зависимия от долара фондов пазар в Хонг Конг.
Сривът от 1987 г. е най-големият процентен спад в един ден в
историята. Любопитен факт е, че въпреки всичко, Dow Jones приключва през 1987
г. на положителна територия. На 2 януари 1987 г. индексът отваря на 1897
пункта, а на 31 декември затваря на 1939 пункта.