Александър Сергеевич Пушкин. Дантес пристига от Прусия като компаньон
на холандския посланик в Русия барон Луи Хекерен. Дипломатът го представя в
императорския двор. Благодарение на препоръчителните писма на пруския
престолонаследник Вилхелм, император Николай ІІ го зачислява като корнет в
царската гвардия.
През 1835 г. тръгва мълва, че корнет Дантес е влюбен в
Наталия Николаевна Пушкина, съпругата на Александър Пушкин. Постепенно
светските клюки и интриги нагнетяват обстановката около семейството на поета.
Самият Дантес демонстративно ухажва по-възрастната от него нейна сестра
Екатерина.
Вечерта на 3 ноември 1836 г. приятелите на Пушкин получават
анонимен пасквил с оскърбителни намеци по адрес на Наталия. Пушкин е
категорично убеден, че писмата са дело на ръката на Дантес и на неговия
осиновител Хекерен.
Пушкин е убеден в невиновността на жена си, но иска да измие
с кръв клеветата. Още вечерта на 4 октомври той изпраща предизвикателство за
дуел (без посочване на причините) на Дантес. Барон Хекерен веднага отива при
Пушкин и издейства отсрочка на дуела поне с две седмици.
На 17 ноември Дантес прави официално предложение за женитба
на Екатерина. Сватбата им е на 10 януари 1837 г. Въпреки това дуелът не е
провален.
Пушкин и Дантес се срещат край Черната рекичка на 27 януари
1837 г. По време на дуела и двамата противници са ранени, но раната на Пушкин е
смъртоносна и след два дни той умира. Дантес незабавно е арестуван и разжалван
на редник. Съдът на първа инстанция го осъжда на смърт чрез обесване по закон
от времето на Петър І, но при обжалванията присъдата постепенно е смекчавана и
19 март 1837 г. той просто е изгонен от Русия.