1993 г. в опит да заловят високопоставени лица от
организацията на военния диктатор
През януари 1991 г. президентът на Сомалия Мохамед Сиад Баре
е свален от власт от коалиция наречена Обединен сомалийски конгрес. След
революцията коалицията се разделя на две групи - едната е водена от Али Мади
Мохамед, който става президент, а лидер на другата е Мохамед Фара Айдид.
Очертават се обаче четири враждуващи групи - Обединен сомалийски конгрес (ОСК),
Сомалийски спасителен демократичен фронт (ССДФ), Сомалийско патриотическо
движение (СПД) и Сомалийско демократическо движение (СДД), които продължават да
воюват за доминиране в Сомалия.
През юни 1991 г. е сключено примирие, но то не успява да
продължи дълго. В същото това време пета групировка, Сомалийско национално
движение (СНД), вече е завзела северозападната част на Сомалия. СНД преименува
страната на Република Сомалиленд, а нейният водач Абдел-Раман Ахмед Али става
президент.
През септември 1991 г. в Могадишу започва битка, която
продължава през следващите месеци и се разпространява из страната и до края на
годината броят на убитите и ранените достига над 20 000 души. Конфликтът
разрушава селското стопанство на Сомалия. Международното общество започва да
изпраща хранителни доставки, за да спре гладуването, но големи количества храна
са системно крадени от местни лидери на кланове, които ги разменят с други
страни за оръжия.
През март 1993 г. 16 сомалийски партии и движения се събират
в Адис Абеба и се споразумяват да възстановят мира и демокрацията в страната,
но през май една от фракциите, водена от ген. Мохамед Фарах Айдид, се отказва
от споразумението. Опитите на коалицията да осъществи разоръжаване са неуспешни
и завършват с насилие.
През юни 1993 г. 24 пакистански войници са убити в тежък бой
в Могадишу, контролиран от силите на ген. Айдид. Водени от американски сили,
части на коалицията провеждат операция срещу събралите се в една къща в
Могадишу старейшини и военни вождове от клана на ген. Айдид. Целта на
събирането на вождовете била да дискутират пътищата за мирно решение на
конфликта и дори са обмисляни начини как да отстранят непримиримия ген. Айдид
от ръководството на клана. По време на операцията щурмови американски
хеликоптер изстрелва 16 ракети и е провежда масирана оръдейна стрелба, в
резултат на което 73 от старейшините са убити. Няколко сгради са разрушени и
има много убити и ранени от цивилното население.
Счита се, че тази американска атака е повратната точка,
обединила всички сомалийци срещу американските усилия. В атаката загиват и 31
американски войници. Разочарованите от неуспеха на ООН да разоръжи родовите
военни началници в Могадишу, сомалийците фактически започват да подкрепят
същите тези вождове, предизвикали насилието.
Освен ООН и САЩ, в операцията на 3 октомври участват Италия,
Малайзия и Пакистан с обща численост на военнослужещите 180 души под
командването на ген. Уилям Ф. Гарисън. Основните сили са от САЩ: войници от
Делта форс, рейнджъри, джипове „Хамър”, камиони, хеликоптери.
Генерал Айдид разполага общо с от 2000 до 4000 войници и
милиции. Сред тях има дори деца. Бойното им снаряжение включва AK-47, РПГ-та,
картечници, други по-леки автомати, пистолети и карабини.
Според плана на мисията, в 15.42 ч. четири морски вертолета
MH-60 трябва да кацнат върху и пред сградата, стоварвайки десант войници от
Делта форс, които да влязат и арестуват събралите се сомалийски отцепнически
лидери, сред които се очаква да е и външният министър на ген. Айдид. В същото
време четири хеликоптера UH-60 Black Hawk трябва да спуснат рейнджъри около
сградата с цел да блокират подстъпите към нея. Конвой от 12 джипа и камиони
трябва да спре пред сградата, за да натовари пленниците и войниците и да ги
върне в базата, отдалечена на около 5 км.
В началото мисията върви по план до момента, когато
милицията на Айдид сваля един от хеликоптерите с пилот Клифтън Уолкот, който
пада няколко пресечки североизточно от сградата. Това напълно променя целта на
мисията. Конвоят вместо към сборището на бунтовните сомалийци е пренасочен към
мястото на катастрофата, както и десантчиците от групата на „Делта форс” и
рейнджърите.
Сомалийски граждани и местната милиция започват да правят
барикади по улиците с камъни и горящи автомобилни гуми, блокирайки пътя на
американския конвой. Обсадените от сомалийците американски военни са измъкнати
от мощно подкрепление от повече от 100 бронирани джипа, 4 пакистански танка,
осигурявани по въздуха от малайзийски и американски хеликоптери. Това, което
започва в началото като умиротворителна операция, за да се облекчат гладуващите
сомалийци, завършва като жестока и кръвопролитна битка.
Значителните загуби, които претърпяват американците,
разнасяните и влачени по улиците трупове на техните загинали войници,
настройват общественото мнение в САЩ срещу тяхното участие в умиротворителните
операции и до март 1994 г. е извършено пълното изтегляне на американските
войски от Сомалия. Министърът на отбраната на САЩ подава оставка, за да поеме
отговорност за неуспешната акция.