петък, 10 октомври 2014 г.

ВМРО и френският посланик се захапаха заради български патриот

Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан и ВМРО влязоха в задочен спор
заради публикуван от партията некролог на Владо Черноземски във в. "Труд" и "24 часа".

На 9 октомври от ВМРО разпространиха некролог за 80-годишнината от смъртта на Владо Черноземски след атентата в Марсилия.

Некрологът на Черноземски във вестниците накара френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан да публикува отворено писмо до Красимир Каракачанов, в което дипломатът призовава лидера на ВМРО да изрази своята позиция за следните факти: този атентат и последвалата стрелба довеждат и до смъртта на френския министър на външните работи по онова време, Луи Барту, както и на много други лица, чиято единствена вина е била, че са отишли да присъстват на преминаването на кралския кортеж по улиците на града им. Освен загиналите, петнадесетина други лица са ранени.

Малко по-късно днес от пресцентъра на ВМРО публикуваха и официално изявление по казуса с френския посланик:

Ваше превъзходителство,

Позволявам си да отговаря на писмото Ви, публикувано на интернет страницата на Френското посолство, за което научих от медиите.

Вчера в няколко български вестника ВМРО публикува некролог, свързан със смъртта на Владо Черноземски в Марсилия преди 80 г.

Действително от сегашна гледна точка отбелязването на смъртта на един атентатор изглежда можи би малко непривично за днешните нрави в Европа. Но искам да ви напомня, че Марсилският атентат е част от историята на борбата, която десетилетия наред българите в Македония водят след 1913 г. срещу сръбската окупационна власт, която им е отнела всички политически, културни и чисто човешка права.

Вдъхновител и организатор на тази политика на геноцид спрямо българите от Македония е тогавашният югославски крал Александър, който е намерил трагичния си край точно в гр. Марсилия.

Атентатът по никакъв начин не е насочен срещу френската държава и французите. Тогавашните стратези на революционната борба са избрали мястото – Марсилия, поради факта, че там кралят ще бъде по-малко охраняван, отколкото на югославска територия.

Ние не можем да пренапишем историята и тя е такава, каквато е била. Както днес във Франция се чества саможертвата на хиляди френски герои от съпротивата срещу немската окупация (1941-1944 г.) – голяма част от които са намерили смъртта си в тази борба и са им издигнати паметници от признателните поколения, така и ние почитаме голямата саможертва на един доблестен български революционер, който е водил същата борба, само че за свободата на българския народ.

Между другото, още тогавашната световна преса не е еднозначния по повод извършения в Марсилия атентат. Ще Ви цитирам американския писател Луис Адамик, който във в. „Ню Йорк поуст“ публикува следното: „Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно се отказваха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите.“

По темата за трагичното положение на българите, живеещи в окупираната от Югославия част на Македония, са се произнесли и редица френски журналисти и писатели като Леон Ламуш и Жорж Десбон. Особено красноречива е книгата „Войната се завръща“ на Анри Пози, в която детайлно е разказано в какво положение на постоянни репресии и преследване живеят българите в югославската част на Македония.

Това дава и обяснение на извършеното от Владо Черноземски в Марсилия.

Действително жалко е, че по време на атентата има и други жертви като френския външен министър Луи Барту и около 15 невинни граждани, които са ранени.

Държа да подчертая нещо, което е видно от публикуваните френски полицейски документи за атентата - че смъртта на министър Барту и раните на пострадалите хора не са в следствие на стрелбата на атентатора Владо Черноземски, а са причинени от безразборната стрелба, започната от френската полиция.

Това по никакъв начин, разбира се, не омаловажава трагедията, сполетяла невинните жертви.

Разбира се, Вие сте изключително прав във Вашата констатация, че не трябва да преживяваме отново трагедиите, останали назад в историята. Това означава обаче, че трябва добре да познаваме историята и де не допускаме грешките, които са довели до това цели народи в Европа да бъдат поставени под чужда власт, отнемайки им елементарни човешки права и свободи. Това означава да оценяваме днешните реалности, без да забравяме уроците на историята.

С уважение:

Красимир Каракачанов,

председател на ВМРО