На 1 ноември 1755 г. в 9:40 сутринта Лисабон е разлюлян от
мощен трус. По-късно става ясно, че това е едно от най-катастрофалните
земетресения в човешката история. То е последвано от цунами и пожари, които
общо убиват между 60 000 и 100 000 души.
Трагедията се случва в Деня на вси светии, празнуван
тържествено в католическа Португалия. Основният трус с магнитуд 9 по скалата на
Рихтер продължава около шест минути, като предизвиква огромни пукнатини с
дълбочина около шест метра. Минути след земетресението Лисабон е ударен от три
гигантски вълни цунами, които поглъщат пристанището и центъра на града.
В
зоната, незасегната пряко от вълните, пък избухва пожар, който е потушен чак
след пет дни. Земетресението е усетено в цяла Европа. Цунами помитат бреговете
на Северна Африка, а на запад достигат дори до Барбадос и Мартиника в Карибите.
От населението на Лисабон, което е 275 000 преди бедствието,
са загинали 90 000 души. Десет хиляди са жертвите в Мароко.
Осемдесет и пет
процента от сградите в Лисабон са разрушени, включително прочути дворци и
библиотеки. Новата "Феникс опера", построена само шест месеца преди
това, изгаря до основи.
Творби на Тициан, Рубенс и Кореджо, записки от
пътешествията на Вашку да Гама и други ранни мореплаватели, както и целият
кралски архив са загубени. Кралското семейство не е засегнато от
земетресението, тъй като по случайност този ден е излязло на пикник извън
града.
Премиерът Себастиао ди Мелу свиква архитекти и инженери и
след по-малко от година градът е почистен от развалините и съживяването му е в
ход. Мото на столицата стават широките булеварди, а новите сгради са първите в
света със защитни конструкции срещу земетресения. Лисабонският трус е първото
широко документирано бедствие от такава величина в историята и бележи раждането
на модерната сеизмология.