 |
| Обществена тоалетна в Древен Рим |
Днес е Световният ден на тоалетните. Денят се чества от 2002
г. по решение на Първата
международна конференция на Световната организация на
тоалетните в Сингапур, състояла се между 20 и 22 ноември 2001 г. Инициативата
цели да се популяризират световните проблеми, свързани с липсата на достъп до
елементарни хигиенни нужди, както и с повишаване нивото на хигиенна култура.
Около 2,5 млрд. души по света нямат достъп до елементарни
хигиенни условия. Заради липсата на канализация тези хора рискуват здравето си,
а всяка година по същите причини 1,8 милиона, предимно деца, губят живота си,
показват данните на световната организация.
Първите подобия на затворени места за облекчаване на
естествените нужди се появяват в района на днешна Индия и Пакистан няколко
хиляди години преди Христа. Първата конструкция, приличаща на тоалетна чиния, е
произведена около 2600 г. пр.н.е. Става въпрос за резбования трон, под който е
било гърнето на шумерската царица Шубад. Археолозите са открили тоалетни
столове и в Древен Египет. Датират ги от 2100 г. пр.н.е. Представляват
преносими дървени тоалетни чинии, под които се слагали глинени гърнета.
Съвременното човечество не обсъжда с охота местата за
облекчаване на естествените нужди. Но не винаги е било така. В Древния Рим
обществените тоалетни са били нещо като публични форуми.
Жителите на империята сядали един до друг на специалните
каменни тоалетни и обсъждали важните държавни дела или просто клюкарствали. По
площадите в Рим е имало обществени тоалетни - 254 примитивни нужника и 145
луксозни места за облекчаване, наречени латрини. В тях имало по 50-60 места в
дълги редици. Латрините са били свързани с канализационна система и наблизо е
имало чучури, където човек да си измие ръцете.
Средновековна Европа обаче затънала в мръсотия - всеки се е
облекчавал на улицата или където се случи. В най-добрия случай у дома ползвали
гърнета, но съдържанието им изсипвали направо през прозореца. В замъците
облекчавали нуждите си през тесни процепи в стената или в малки ниши, като изпражненията
падали в яма край замъка. Със засилването на властта на Църквата обаче и
налаганото от нея чувство за срам се налага личните нужди вече да се вършат
насаме. В градове като Единбург, Франкфурт и Хамбург се появява нов занаят -
носител на подвижен нужник. Става въпрос за гърнета, скрити под палтата на мъже
и жени, които ги предлагали за облекчение срещу заплащане от минувачите, които
се криели под палтата.
Хората се замислили за личната хигиена на облекчаването не
по етични съображения, а заради върлуващата през ХІV век в Европа чума. Едва
тогава забелязали ползата от това да си миеш ръцете.
Два века по-късно в европейските къщи вече е съществувал
т.нар. тоалетен шкаф - долап, в който слагали нощното гърне, а на рафт отгоре
стояла кана с вода.
Трон. Ама порцеланов... Все пак трон!
Приблизително по същото време се появява прадядото на
днешния клозет с течаща вода. Изобретателят на първия вътрешен нужнике сър Джон
Харингтън, кръщелник на кралица Елизабет IІ. Направил го е за себе си, а
по-късно конструирал един и за удобство на кралицата. Нейният, разбира се, бил
луксозен - т.нар. порцеланов трон. Излиза, че съвременната порцеланова тоалетна
чиния е изобретена през 1589 г., но й трябват 200 години, за да се наложи
навсякъде. През 1681 г. нужникът за първи път е наречен с френската дума
“тоалетна” (toilet).
През ХVIII и ХIХ век тоалетните столове вече са нещо
обичайно. Един от най-разкошните е принадлежал на баварския крал Лудвиг ІІ,
който е обичал да го възсяда направо по време на баловете и приемите, за да не
прекъсва приятните разговори със събеседниците си.
На 3 май 1775 г. в Англия е регистриран патентът за модерния
клозет с течаща вода. Прави го лондонският часовникар Александър Каминск.
Най-важното му нововъдение е двукратно извита отводна тръба, един вид сифон.
В наши дни най-модерните тоалетни чинии в света - японските,
имат невероятни функции - затоплят седалката, сами се измиват, дезинфекцират,
подсушават, накланят човека в удобна за него поза и пр. глезотии.
У нас традицията е ясна - облекчаването извън дома е било
нещо обичайно за нашите прабаби и прадядовци. След Първата световна война в
България се приемат няколко закона, свързани с нужниците.
Строително-полицейският правилник за сградите в София от 1924 г. например
нарежда “във всяко жилище трябва да има поне един нужник”. А също и, че
“нужниците и баните трябва да се проектират така, че да не се познават от
улицата”.