Ирански гвардейци превземат посолството на САЩ в Техеран и
държат повече от 440 дни 90 заложници, 63 от които са американци. От 4 ноемри
1979 до 20 януари 1981. Непосредствената причина за окупацията на американското
посолство е фактът, че президентът Картър позволява на сваления бивш владетел
на Иран Шах Реза Пахлави да бъде приет в болница в САЩ за медицинско лечение. В
Иран това се приема като опит на Шах Реза Пахлави да се върне на власт,
подкрепян от САЩ. Последвалата криза проваля призидентството на Картър и
създава ситуация близка до война, враждебност между Иран и САЩ, която
продължава и до днес.
Кризата достига кулминация, когато след неуспешни опити за
преговори, САЩ предприема военна спасителна операция. Операция "Eagle
Claw" завършва неуспешно на 24 април 1980 г. Жертвите са осем американски
военнослужещи, един цивилен иракчанин, два военни самолети са унищожени след
сблъсък. На 27 юли 1980 г. бившият шах умира. Последвалото нахлуване в Иран от
Саддам Хюсеин предизвиква иранското правителство да влезе в преговори със САЩ,
с Алжир като посредник. Заложниците са освободени ден след посписването на
Алжирското споразумение, минути след като новият президент Роналд Рейгън полага
клетва.
Подготовка
Превземането на американското посолство първоначално е планирано
за септември 1979 г. от Ибрахим Асгхарзадех, студент по това време. Той се
консултира с ръководителите на ислямски асоциации в основните университети в
Техеран. Кръщават тяхната група Мюсюлмански студенти последователи на линията
Имам. Асгхарзадех по-късно казва, че е имало пет студенти на първата среща,
двама от които (включително сегашния ирански президент Махмуд Ахмадинежад,
въпреки че това твърдение е било отречено от иранското правителство) искат
целта да бъде съветското посолство. Но другите двама, Мирдамади и Хабиболах
Битараф, подкрепят Асгхарзадех, който избира целта да бъде САЩ. "Нашата
цел беше да възразим срещу американското правителство като отидем до тяхното
посолството и го окупираме в продължение на няколко часа", казва Асгхарзадех.
"Изразяването на нашите възражения от окупираната територия ще
разпространи нашето послание към света по много по-твърд и ефективен
начин." ] Мирдамади заявява пред интервюиращия, "ние имахме намерение
да задържим дипломатите в продължение на няколко дни, може би една седмица, но
не и повече ". Говорител на
иранските студенти по време на кризата, заявява, че тези, които отхвърлят плана
на Асгхарзадех не са участвали в последвалите събития.
Ислямистките студенти използват опита от неотдавнашната
революция, по време на която посолството на САЩ е окупирано за кратко. Те са
подкрепяни от полицията, която отговаря за охраната на посолството и на
ислямските революционери. Според групата и други източници на информация
Хомейни не е знаел предварително за плана. Ислямистките студенти са искали да го
информират, но според Марк Боудън, аятолах Мусави Кхоейниха ги убеждава да не
го правят. Кхоейниха се страхува, че правителството ще използва полицията, за
да изгони студентите. Хомейни назначава временно правителство и така той се
съгласява с желанието им да възстановят реда.
Основна част от Ислямската революция е пропаганда и
демонстрации срещу САЩ и срещу президента Джими Картър. След влизането на шаха
в САЩ, Хомейни призова за антиамерикански улични демонстрации. На 4 ноември
1979 г., една такава демонстрация, организирана от иранските студентски съюзи,
верни на Хомейни, се осъществява в посолството на САЩ.
Превземане на Американското посолство
Около 06:30 ч. на 4 ноември 1979 г., подстрекателите събират
между 300 и 500 избрани студенти, след това станали известни като Мюсюлмански
студенти последователи на линията Имам, и ги запознават с бойния план. Дават
метални ножици на студентка, за да ги скрие под нейната чадра и да пререже
веригите на вратите на посолството. Първоначално студентите възнамерявали да
направят само символична окупация, да разпространят изявление в пресата и да си
тръгнат, когато охраната се появи, за да разпръсне демострацията. Но когато
става ясно, че охраната няма да използва смъртоносна сила, а само сълзотворен
газ, и че отвън се е събрала голяма гневна тълпа, за да подкрепя окупаторите,
намеренията им се променят.
Заложници
През първите няколко дни, много души от персонала на
посолството, сред които има и офицери на ЦРУ под прикритие, които успяват да се
измъкнат или не са били в посолството по време на окупацията, биват заловени от
ислямистите. Шест американски дипломати успяват да избягат и намират убежище в
канадското и шведско посолство в Техеран за три месеца. Съвместна тайна
операция на 28 януари 1980 г. на канадското правителство и ЦРУ успява да ги
изведе от Иран с помощта на канадски паспорти, прикривайки ги като канадския
филмов екип.
В резултата на окупацията 66 души са взети като заложници -
63-ма са заловени в посолството, а 3-ма - в Министерството на външните работи
на Иран. Трима от заложниците са оперативни работници на ЦРУ. [20] Тринадесет
заложници (жени и афроамериканци) са освободени в периода 19-20 ноември 1979
г., а един е бил освободен на 11 юли 1980 г. Петдесет и двамата останали
заложници, издържат 444 дни в плен до тяхното освобождаване на 20 януари 1981
г. Заловени са и малък брой цивилни американци, които са освободени в края на
1981 г.
Заложниците първоначално са държани в посолството, но след
неуспешната спасителна мисия, са разпръснати на различни места в Иран. През
лятото на 1980 г. заложниците са преместени в затвори в Техеран, с цел да се
предотврати бягство или опит за спасение, да се подобри охраната и доставката
на храна. От ноември 1980 година до освобождението им, заложниците са държани в
имението на Бахтиари в Техеран, където са им предосвавени вани, душове и топла
вода. Заложниците никога не са били подлогани на физически или сексуален
тормоз, въпреки че са били принудени да стоят с вързани ръце и не са можели да
разговарят помежду си. Иранската пропаганда ги обявява като гости, към които се
отнасят с уважение. Заложниците обаче разказват за побои, кражби и принуждаване
да се разхождат из гневните тълпи пред посолството, докато ги обиждат.
Най-страшния момент, които заложниците преживяли, била “симулативната”
екзекуция, предхождана от агресивен разпит.
Преговори
През 1979 г. боксьорът Мохамед Али предлага да отиде в Иран
в замяна на няколко заложника, но иранските власти не го позволяват.
В първият опит за преговори за освобождаване на заложниците
участват Хектор Виалон и Кристиан Бургет, представители на иранския външен
министър Садех Хотбзадех. Те представят официално искане до Панама за екстрадиция
на шаха, което е предтекст за тайни преговори за освобождаване на заложниците.
В същото време Съветският съюз нахлува в Афганистан и САЩ се надява, че Иран ще
поиска по-близки отношения заради общия им враг - Съветския съюз. След седмици
преговори в Париж се стига до план за създаването на международна комисия,
която да проучи ролята на САЩ в Иран. Планът обаче пропада след като Хомейни
произнася реч, в която хвали окупацията на посолството и обявява, че съдбата на
заложниците ще се реши от иранския парламент, който все още не е избран. Когато
6 човека от международната комисия на ООН отиват в Иран, не са допуснати да
видят заложниците.
Следващият неуспешен опит е през април, когато има искане
към президента Картър публично да обещае, че няма да налага допълнителни
санкции на Иран, в замяна на което заложниците ще бъдат прехвърлени на
правителството на Иран, което след кратък период от време ще ги освободи.
Иранският президент и външния министър се противопоставят на по-нататъшно
задържане на заложниците. След като Картър прави обещание, за негова изненада
президентът Банисадр прави допълнителни искания, с които Картър се съгласява,
но Хомейни отново налага вето на плана. Смъртта на шаха на 27 юли и нахлуването
на Ирак в Иран през септември 1980 г. правят властите в Иран по-склонни да
разрешат кризата със заложниците. След победата на Роналд Рейгън, Картър
продължава да прави опити за преговори чрез заместник-държавния секретар Уорън
Кристофър, алжирски посредници и членове на иранското правителство в последните
дни от своето президентсвто. Иранските искания стават четири - разкаяние или
извинение за историческата роля на САЩ в Иран, размразяване на иранските активи
в САЩ, оттегляне на всички съдебни искове срещу Иран, произтичащи от окупацията
на посолството и обещание за ненамеса в бъдеще. Тези искания са изброени в края
на реч на Хомейни САЩ се съгласява да изпълни всички искания, но не и да се
извини. Преговорите обаче остават в застой заради инвазията на Ирак, за която
Иран обвинява САЩ.
Опити за освобождение
На 7 април 1980 г. след като Техеран отхвърля поредната
тайна дипломатическа възможност, САЩ прекъсва връзките си с Иран. Четири дни
по-късно Картър нарежда на началниците на генералния щаб да предприемат сложна
спасителна акция. Той назначава среща на Съвета по национална сигурност, за да
чуе неговите аргументи. Първо, заявява секретарят Ванс, САЩ тъкмо са убедили
съюзниците си да наложат икономически санкции на Иран и една военна операция,
проведена без предупреждение ще ги накара да се чувстват измамени. Второ,
иранският парламент, на когото предстои свикване, може да вземе мерки за
решаване на кризата. Трето, заложниците не са изправени пред непосредствена
физическа опасност. Дори ако нападението успее, голям брой от заложниците ще
загинат, докато военните си проправят път към тях. Четвърто, иранците могат да
отвърнат на удара, залавяйки американски журналисти или граждани в Техеран,
създавайки по този начин нова заложническа криза. Пето, целият Централен Изток
би се възпламенил, и последно, такава рискована военна операция би могла да
прати Иран в лагера на СССР. Никой на срещата обаче не се съгласява с тези
аргументи.
На 24 април осем големи хеликоптера излитат от палубата на
самолетоносача Нимиц в Арабско море. По същото време шест транспортни самолета
С-130 Херкулес се издигат в небето от база в Египет. Всичката тази бойна сила
по план трябва да се събере над иранската пустиня, откъдето спасителните отряди
на зелените барети и рейнджърите е планирано да проникнат в Техеран, да
щурмуват американското посолство и да освободят заложниците. Хеликоптерите
обаче трябва да прелетят през непредвидени облаци от пясък и прах и два от тях
аварират преди да достигнат Иран, а друг изгубва равновесие на мястото на
срещата. По време на прибързаното отстъпление през праха един хеликоптер се
сблъсква с един С-130, убивайки 8 души от екипажа. Когато разбира за
трагедията, опечаленият Картър иска от служителите си копие от речта,
произнесена от Джон Ф. Кенеди след злополучното настъпление в Залива на
прасетата и съобщава новините на нацията. Критиците нападат Картър затова, че
предприема акция, която би могла да причини смъртта на много заложници.
Освобождаване
На 2 ноември иранският парламент най-накрая излага официално
четири условия за освобождаването на заложниците и осем дни по-късно заместник
държавния секретар Уорън Кристофър пристига в Алжир с първия отговор на САЩ.
Преговорите завършват с подписването на Алжирското споразумение на 19 януари
1981 г. В споразумението се призовава за незабавно освобождаване на
заложниците, размразяване на 7,9 милиарда $ ирански активи, ирански имунитет за
бъдещи дела в Америка и обещание от САЩ, че оттук нататък няма да се намесват
пряко или непряко, политически или военно във вътрешните работи на Иран.
Заложниците са освободени в деня, в който приключва мандатът на Картър, а
иранците настояват за плащане в злато, а не в американски долари.
На 20 януари 1981 г., в момента в който Рейгън завършва
20-минутната си реч за встъпване в длъжност, 52-мата американски заложници са
освободени от Иран в американски затвор. Заложниците са докарани с полет в
Алжир като символичен жест за помощта на алжирското правителство в решаването
на кризата. Полетът продължава до военновъздушна база в Западна Германия,
където бившия президент Картър, действащ като пратеник, ги приветства. След
медицински прегледи, те взимат втори полет до Нюбърг, Ню Йорк, където са
посрещнати от огромна тълпа. От Нюбърг пътуват с автобус до Военната академия
на САЩ, и остават в хотел Тейър в Уест Пойнт за три дни.