1741 г. княгиня Елисавета Петровна, най-малката дъщеря на
император Петър І, извършва държавен преврат и се възкачва на руския престол.
Въпреки че Петър І има 10 деца от две съпруги, поколението
му генетично не е съвсем читаво и властта преминава у странични издънки на
царския род. По товавреме на трона е 1,5-годишният малолетен император Иван VI
с 3/4 немска кръв и от негово име управлява майка му Анна Леополдовна. Заедно с
неколцина свои приятели (лекарят Арман Льосток, камерхерът Михаил Воронцов,
бъдещият й съпруг Алексей Разумовски, Александър и Пьотр Шувалов) Елисавета
Петровна влиза в казармите на Преображенския полк и убеждава гвардейците да я
последват. Така с помощта на войската тя сваля от престола на Русия малолетния
Иван VI и става императрица.
Елисавета е най-малката дъщеря на Петър I Велики и
неграмотната полякиня Екатерина I. Родена е в Коломенское, близо до Москва. Тъй
като нейните родители по това време още не са женени, тя се явява
незаконородена и по-късно това се използва от противниците й, за да оспорват
нейните права върху трона. В детството си не получава особено добро
образование, но по-късно научава италиански, немски и шведски.
След смъртта на баща й (1725) и майка й (1727) и
заминаването на по-голямата й сестра Анна Петровна за Холщайн, Елисавета
Петровна остава единственият член на семейството на Петър Велики в Русия. В
началото на управлението на малолетния Петър II тя се ползва със значително
влияние, но след свалянето на Александър Меншиков в края на 1727 г. е
практически отстранена от двора. Това положение се запазва и при управлението
на императрица Анна и регентството на Анна Леополдовна.
Елисавета Петровна остава сред най-популярните руски
монарси, тъй като отстранява кликата от чужденци, управлявала през предходните
години, и отменя широко практикуваното смъртно наказание.