Древен народ, живеещ на самата граница между Пакистан и
Индия, от години е обект на митове, че произхожда от извънземни. А причината за
това с дългия им живот, пълния им имунитет към всякакви болести, както и
фактът, че раждат деца на 65 години.
Хунзите са стар народ, разположен на самата граница между
Пакистан и Индия и са известни с това, че живота им трае 110-120 години, така
че тяхното място на обитание е известно като „оазис на младостта“. Почти никога
не са болни, а благодарение на гените изглеждат младолики.
Те са пример, че начинът на живот, приблизително идеален,
наистина съществува. Хунзите могат да си вземат баня в студена вода, дори и при
минус 15 градуса под нулата, а на 65 години раждат деца.
Лятото ядат единствено плодове и зеленчуци, а през зимата
консумират сушени кайсии, готвени храни и овчи сирена. Има период, когато
хунзите нищо не ядат, а той е известен като „гладна пролет“. Това е времето,
когато плодовете все още не са узрели, и тогава пият само сок от сушени кайсии.
Периодът продължава от 2 до 4 месеца, а в тяхната традиция
той строго се спазва, като много уважавана част от културата. В миналото обаче
странния им начин на живот е бил повод за много митове и легенди, някои от
които ги описват като извънземни.
От опит много чужденци желаещи, които са се преместили в
долината на река Хунзи, са заключили, че основен фактор на дълголетния им живот
е здравословната диета.
Шотландски лекар Мак Хенриксън, след завръщането си в
Англия, извършил експеримент на голям брой животни. Една група се е хранил с
нормалната храна на едно лондонско работническо семейство, което означава бял
хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани храни и готвени зеленчуци. В
резултат на такава диета, при животните са се появили различни човешки болести.
Другата група животни се хранят с храната на хунзи и останали напълно здрави.
На международния конгрес за борба срещу рака в Париж,
състоял се през август 1977 г., експерти обявили, че „според данни на
геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони на света),
пълна липса на рак се наблюдава само при народа на хунзите“.
За тях да изминат 100 до 200 км на ден, е все едно за нас да
се разходим около къщата. Изкачване по стръмни планини за хунзите отнема едва
половин час, а те се движат весели и енергични.
Техните постоянно усмихнати лица и добро настроение също
допринасят за тяхното по-добро умствено и физическо здраве. Неслучайно
съседните племена са ги смятали за извънземни или свръххора.