В следобеда на 14 декември 1989 г. пред парламента се събира
протестен митинг. На площада първи идват студентите, водени от Емил Кошлуков,
после членове на профсъюз "Подкрепа" организират жива верига,
пристигат и много "неорганизирани" хора.
Протестиращите искат да отпадне член 1 от Конституцията на
България, който утвърждава ръководната роля на БКП. Градусът на напрежението
расте, чуват се скандирания "Долу БКП!" и "Смърт!"
По-екстремистки настроените искат да нахлуят в парламента.
Какво става през това време в в него? Първото заседание на
12-ата сесия започва в 15 ч. В дневния ред има 21 точки. След като
председателят Станко Тодоров ги прочита, на трибуната излиза депутатът от БЗНС
Александър Димитров. Той предлага като точка първа от дневния ред да бъде
включено отменянето на чл. 1.
Станко Тодоров обяснява, че от парламентарната група на БКП
е внесен законопроект за отмяната на ал. 2 и 3 от член 1 на конституцията,
които се отнасят за ръководната роля на БКП. Обаче според чл. 143, ал. 1
законопроектите за изменението на конституцията се поставят на дневен ред не
по-рано от един месец след тяхното постъпване в НС. И поради това "не е
конституционно да се включи този въпрос в дневния ред на настоящата сесия. Това
следва да стане на следващата сесия на НС в средата на януари 1990 г."
Станко Тодоров не поставя на гласуване искането на
Александър Димитров, а на законопроекта на БКП смяната на член 1 да се включи в
сесията през януари. В стенографския протокол е записано, че "против"
това са гласували 5-ма депутати, а 8 са се въздържали. Всъщност това са хората,
които искат още същия ден да се гласува отпадането на член 1.
След приключването на точка първа от дневния ред (приемане
на указите) Александър Димитров пак излиза на трибуната и пак иска отмяната на
член 1 Станко Тодоров повтаря обясненията си.
През това време хората на площада пред парламента стават все
повече, расте и напрежението. В книгата си "Голямата промяна" Петко
Симеонов разказва за двама души - единия от Независимото дружество за правата
на човека (НДЗПЧ) , другия - от Демократическата партия, - които викали
"Да влизаме!"
"Желю (Желев - б. а.), тихо гневен по негов си маниер -
пише Симеонов, - възразяваше (на Г. К. от НДЗПЧ): "Ти кръв ли искаш?"
Онзи отвърна: "Защо не? Да не би да е лошо? Без кръв няма да минем!"
Тези хора после месеци наред повтаряха: "Защо ни спряхте тогава?"
"Вие сте Клин!" и т.н. Щели били да вземат властта..."
В парламента обсъждат промените в Държавния съвет. Но шумът
от площада се чува все по-ясно в залата, както и заканите на протестиращите
хора. Несвикнали да работят при подобни условия, някои от депутатите са силно
притеснени, други - уплашени. По-радикално настроените искат протестиращите да
бъдат изгонени от площада - ако трябва, и със сила.
На трибуната застава Нешка Робева.
Тя казва: "Повече от три часа ние работим под
непрекъснатото свиркане и скандиране на хората, които са заобиколили Народното
събрание. Не е ли редно да излъчим наши представители, които да излязат пред
хората, да ги успокоят? Защото аз смятам, че тяхното вълнение идва от това, че
не се гласува незабавно отпадането на чл. 1. Да успокоим хората, като им кажем,
че щом настояваме да бъдем правова държава, тогава ние не бива с прибързани
решения да нарушаваме нашата конституция. Това занапред би довело до същите
извращения, срещу които в момента ние говорим. Аапелирам за това да се излезе
пред хората и те да бъдат успокоени и изслушани..."
Петър Младенов подкрепя предложението на Робева: "Може
би трябва да дадем почивка и др. Станко Тодоров с представители на БЗНС и
безпартийни да излезе и да каже за какво става дума - че ако ние в момента
отидем към премахването на тези две алинеи, за които вчера не някой друг, а
Централният комитет апелира - той възложи на нашата парламентарна група да
излезе с това предложение, ако отидем към това, значи да нарушим конституцията.
Ако ние сега нарушим конституцията, какви са гаранциите, че утре няма пак да я
нарушим?"
Станко Тодоров обаче продължава дневния ред на парламента с
освобождаването на досегашните членове на Държавния съвет. Протоколите са
запазили за историята единодушието, с което целокупното депутатство изритва от
властта Петър Танчев, Георги Джагаров, Владимир Бонев, Иван Панев, Йордан
Йотов, Ангел Балевски...
Младенов се намесва отново. Той предлага групата, която ще
разговаря с хората отвън, да бъде в състав: Станко Тодоров, Милена
Стамболийска, Благовест Сендов и Нешка Робева.
Отвън градусите на напрежението са спаднали.
Д-р Желев е слязъл от балкона на сградата срещу парламента,
откъдето се опитва да говори. Той е посрещнат от хората на площада с овации:
"Желю! Желю!...Президент". Желев говори за нова демократична
конституция и призовава "да се научим да се борим за демокрация с
демократични средства... ще победим нашите противници преди всичко с
по-високата си политическа култура... както победиха гражданите на ГДР и на
Чехословакия".
В първия том на книгата си "Революцията в България.
1989-1990" Димитър Луджев пише: "След продължителни бурни овации той
(д-р Желю Желев - б.а.) приканва гражданите: "И за да покажем, че ние
наистина притежаваме тази по-висока политическа култура, утре елате пак в 17
ч,, за да чакаме и да видим отмяната на целия член 1 от сега действащата
конституция. Лека нощ!..."
Хората започват да се разотиват и може би всичко щеше да
премине мирно и (сравнително) тихо, ако... пред парадния вход на Народното
събрание не бяха излезли Станко Тодоров, Нешка Робева и акад. Сендов. При
опитите им да говорят те са освиркани. Дори и Нешка, посрещната от хората с
одобрителни възгласи.
Мисията на тримата се проваля и те се събират пред входа.
Там вече са президентът Петър Младенов, военният министър Добри Джуров, Григор
Стоичков и други депутати. Младенов слиза по стъпалата и се озовава в
непосредствена близост до намиращите се там хора. Те са предимно журналисти и
телевизионни оператори, протестиращите са на около двайсетина метри зад тях.
Първоначално всички са изненадани да видят президента
"на една ръка разстояние". Телевизионните камери го осветяват, част
от протестиращите го разпознават и започват да свиркат и дюдюкат. Чуват се и
нецензурни обидни думи. Някой му подава мегафон и той се обръща към протестиращите
с апел за отговорност "пред съдбата на народа и пред България".
Финалното му изречение е: "С този екстремизъм вие тласкате България към
пропастта, разберете това!"
Протестиращите отговарят с нов залп от мощно освиркване,
дюдюкания, викове за оставка и ругатни. Младенов се обръща рязко и бързо тръгва
към входа на парламента. Малко преди да влезе, се обръща наляво и в този
момент, според заснетото от камерата на Евгений Михайлов, произнася
прословутата реплика: "По-добре е танковете да дойдат".
Записът в касетата на Михайлов отлежава шест месеца. Излъчен
е на 14 юни 1990 г. - три дни преди втория тур на изборите за ВНС, вече
спечелени от БКП. Защо чак тогава и дали Младенов е изрекъл тези думи, е
отделна дълга тема.
Съдът приема като доказателство, че президентът е произнесъл
фразата, главно на базата на протокол, подписан от 31 експерти.
Но скандалът изиграва ролята си - студенти окупират
Университета и възлови кръстовища в София, под президентството изниква
"Град на истината" с обитатели, настроени срещу Младенов. На 6 юли
1990 г. той подава оставка.
ВИДЕО