1916 г. завършва най-кървавото сражение в историята на
Първата световна война - битката при Вердюн. В резултат на сраженията,
започнали през февруари, в участък с радиус около 10 км са убити близо 1 млн.
души, а други 500 000 са ранени.
Битката е част от позиционната война на Западния фронт по
време на Първата световна война, избухнала след убийството на австро-унгарския
престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. До позиционна война се
стига, след като Германия не успява да приложи плана „Шлайфен” за бърз пробив
на френските линии, завземане на Париж и изваждане на Франция от конфликта.
Германското командване замисля офанзивата при Вердюн като
опит да разкъса френско-британските отбранителни линии и да осъществи така
желания пробив на Западния фронт, който да даде на Берлин крайната победа.
Германската атака започва с масивен артилерийски обстрел на френските позиции
около Вердюн, а при настъплението си германската пехота за пръв път използва
огнехвъргачки. Макар и да завземат част от френските фортификации Форт Домон и
Форт Во, Вердюн не пада.
За да облекчат натиска над града, през юли французи и
британци организират контраофанзива при Сома. Битките около Вердюн продължават
до зимата, когато двете страни се връщат на първоначалните си позиции. На
бойното поле загиват 543 000 французи и 434 000 германци. Без да е загуба за
Германия, битката се оказва стратегически успех за Франция.