1914 г. германските и британските войници на Западния фронт
прекратяват стрелбите и
През 1914 г. всички армии тръгват в офанзива, напълно
убедени, че бързите серии от решителни битки в Наполеонов стил ще сложат край
на Първата световна война за не повече от шест месеца. Но само за два месеца
армиите започват да буксуват. По Коледа, само шест месеца след началото на
войната, загиналите са вече повече от милион.
Два дни преди Коледа войниците от един саксонски полк
хвърлят внимателно опакован шоколадов кейк през неутралната зона по посока на
британските окопи, придружен от бележка, в която молят за едночасово примирие
същата вечер, за да отпразнуват рождения ден на техния капитан. В уречения час
немският оркестър започва да свири песента „Честит рожден ден”. Британските
войници се изправят по парапетите на своите окопи и започват да аплодират.
Тогава те виждат, че цялата фронтова линия срещу тях е озарена от блясъка на
свещите по коледните елхи, разположени по протежението на немските окопи.
От двете страни на фронта мъжете започват да излизат от
окопите си, изоставили своите оръжия, и да се срещат в неутралната зона. Всичко
започва точно пред този саксонски полк, но се разпростира със скоростта на
светлината нагоре и надолу по фронта, докато накрая десетки хиляди мъже се
оказват заедно, като си разменят немски пури и кейк за британски цигари и
коледен пудинг, пеят познати коледни песни на два езика и дори играят футбол.
На едно от всичките места на Коледно примирие един срещу
друг са Бекширският полк на британската армия и 133-и саксонски полк на
германската войска. Теренът за футболния двубой е замръзнал и неравен, осеян с
ями от артилерийски снаряди, наоколо има огради с бодлива тел. Двата отбора са
съставени от по 50 човека. Всеки, който е поискал да участва във футболния
двубой, е можел да го стори. В края немците печелят с 3:2. Резултатът и
провеждането на мача са отразени от в. „Таймс”, който публикува писмото на майор
от английския медицински корпус.
„Това не беше обичаен мач. По-скоро огромна тълпа хора
риташе топка. Имаше по около 50 човека от всяка страна. Аз също взех участие,
тъй като обичам футбола. Този мач бе едно истинско и много странно чудо”,
разказва в спомените си по-късно ветеранът от британската армия Бърти Фелстед.
Според информациите на много други места по фронта също са
проведени футболни срещи. В повечето случаи не е имало истински топки.
Използвани са кълба, направени от войнишки шапки, или тенекиени кутии. На някои
места вместо греди са използвани натрупани една върху друга няколко каски.
На практика това е първата мирна демонстрация на 20 в. в
същото време обаче главните щабове и от двете страни изпадат в паника. Въпреки
строгите заповеди, забраняващи „побратимяването”, са необходими дни наред, за
да бъдат вкарани отново всички в окопите и… войната да продължи.
През следващите години на войната също се случва да има
спиране на огъня за Коледа. Това става не само на Западния фронт, но и по всички
останали места, където бушува Първата световна война. В днешно време Коледното
примирие се отбелязва всяка година във Франция. Това обаче става през ноември.
Всеки път мястото е различно, но неизменно остава провеждането на
възпоменателен мач.