престъпниците, а ниското доверие в политиците е
съществена пречка пред реализирането на мерки срещу речта на омразата.
Огромното недоверие в политическата класа ограничава хоризонта откъде да дойде
лидерството, което да измисли начин за противопоставяне на тези прояви. Това е
един от изводите на изследване на "Отворено общество".
Според сондажа най-често речта на омразата се разпространява
от политици и журналисти и достига до хората през телевизиите. През тази година
около половината от българите са чували изказвания, които изразяват
неодобрение, омраза или агресия спрямо към малцинствени групи, а всеки четвърти
е чувал думи, които според него могат да доведат до използване на насилие срещу
тези хора. Изследването показва още, че често гражданите не различават
враждебното говорене от общия фон на агресивни и злонамерени политически
изказвания.
Според статистиката на "Отворено общество" м.г.
най-заплашени са били ромите, турците и хомосексуалните. А тази година -
мюсюлманите и чужденците. "Проблемът е несъмнено свързан с притока на
бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в
Сирия и засяга по-остро областите около София и южните части на страната",
заяви Иванка Иванова от "Отворено общество".
Около 60% от анкетираните смятат, че прокуратурата трябва да
преследва политици и журналисти, които изразяват публично неодобрение, омраза
или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а 67% са на мнение, че
обвинението трябва да преследва проявите на агресивен национализъм. И по двата
въпроса има около 7% намаляване на подкрепата за наказателно преследване спрямо
резултатите от предходното проучване.