Нападението над Пърл Харбър е изненадваща въздушна атака на
японския Императорски флот срещу американската военноморска база при Пърл
Харбър, Хаваи, извършена сутринта на 7 декември 1941 г.
Без предварително обявяване на война базата е атакувана от
353 японски бойни самолети, бомбардировачи и торпедоносци на две вълни,
изстрелвани от шест самолетоносача. Унищожена е голяма част от американския
тихоокеански военноморски флот. Поради това през следващите месеци японците има
пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива
срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората
световна война става фактически глобална война. Атаката над Пърл Харбър е
битка, при която самолетоносачите и линейните кораби са доминиращият елемент.
Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война,
тъй като става повод за влизането на САЩ, която да този момент е неутрална, във
войната. Въпреки, че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се
оказва с фатални последствия за Япония. На следващия ден (8 декември) САЩ
обявява война на Япония. До началото на войната американското правителство
настройва населението на САЩ предимно миролюбиво и не агресивно, а атаката
определя като „коварна“. След нея САЩ преминава към Съюзниците и мобилизира населението
си в бойна готовност. Огромният индустриален потенциал на страната спомага до
голяма степен за успехите им във войната. Днес в САЩ наименованието Пърл Харбър
е синоним за унищожителна атака без предупреждение.
Американското правителство още преди това подкрепя
Антихитлеристката коалиция с всички възможни средства и често провокира
сблъсъци между Военноморските сили на САЩ и германски подводници в Атлантика.
По повод събитията съществуват многобройни теории за заговори. Критици
обвиняват правителството на САЩ, че е провокирало атаката чрез политиката си и
разполагането на флота на Хаваите.
Тъй като на Хаваите не считат една японска атака за
възможна, местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма
част от екипажите имат дъстъп до твърда земя на острова. Огънят под парните
котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не
осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко
часа, докато се достигне необходимото парно налягане.
За защитата на острова е отговорна лично армията на САЩ.
Също и тук войските по никакъв начин не са подготвени за атаката.
Противовъздушната отбрана не е разпределена във военни съоръжения, а в
складове, тъй като американците не желаят да ядосват напразно собствениците на
намиращите се в близост частни земи. Зенитната артилерия е разположена в
отделени складове за муниции, които, както всички други такива, са затворени.
По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните
им позиции в периферията на полето и от хамбарите в средата на летището, за да
бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции,
доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4:00
и 7:00 сутрин.[5] Решението, радарът да не работи 24 часа в денонощието, а само
в часове, в които се очаква атака, сред други е прието със скептицизъм. Тази
нова технология е използвана успешно в битката за Британия и по това време все
още се ползва с голямо доверие. Това, че периодът между 4:00 и 7:00 сутрин е
считан за най-възможен при евентуално нападение, показва също, че американците
съзнателно приемат възможността да бъдат атакувани в ранната утрин след изгрев
слънце. Така че една японска атака не е важала за невъзможна, но заради
тогавашните преценки на положението - за крайно невероятна.