дълбок упадък и криза. В специална позиция в
държавата е армията, която е като държава в държавата. С големи облаги и
привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква. Но крал Алфонсо
XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи.
Испания запазва неутралитет в Първата световна война.
Благодарение на това в годините на конфликта и в десетилетието след него
страната отбелязва стабилен ръст на производството и в селското стопанство, и
особено в промишлеността.
През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се
заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска
правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява
военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания
въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните
предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на
краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на
техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от
страната.
Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат
свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е
несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската
форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не
се отказва от трона.
В изборите от 28 юни 1931 г. републиканските партии печелят
абсолютното мнозинство (над 370) от общо 469-те депутатските места. На 14 юли Учредителните
кортеси са открити и незабавно пристъпват към изработването на новата
конституция. На 9 декември 1931 г. Основният закон на Втората република влиза в
сила. Испания е обявена за „демократична република на трудещите се от всички
класи, изградена на основите на свободата и справедливостта”. Първият президент
на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият
министър-председател Мануел Асаня.
Следващите две години, до парламентарните избори през
ноември 1933 г., са времето на „новия курс” на републиканските правителства,
оглавявани последователно от Мануел Асаня, Алехандро Лерус и Диего Шртинес
Барио. Приети са закони за разпускане на Ордена на йезуитите и национализация
на имуществото му; за развод и граждански брак; за профсъюзите; за аграрна
реформа; за автономен статут на Каталония; за религиозните конгрегации и т.н. В
резултат Испания се превръща, поне от законодателна гледна точка, в една от
най-демократичните парламентарни републики на стария континент.