точност, с която са предсказали бъдещи събития, без
самите те да осъзнават, че написаното в книгите им ще се превърне в реалност.
За времето, в което са живели, литературните им произведения
са били част от фантастиката и никой не е подозирал, че чете за някои от
най-големите трагедии на човечеството в бъдеще.
Такава трагедия е и потъването на кораба Титаник през 1912
година, когато хиляди хора загиват в ледените води на Атлантическия океан в
средата на април.
Изумителното е, че през 1898 година писателят Морган
Робертсън издава романа си Гибелта на Титан, в който се разказва за потъването
на кораба Титан, който е считан за непотопяем.
В романа на Робертсън Титан потъва след сблъсък с айсберг,
точно както се случва и с Титаник 14 години след предсказанието.
Още по-удивително е предсказанието на писателя Жул Верн в
книгата му От Земята до Луната, издадена през 1868 година. В романа си
френският автор разказва за трима смелчаци, които предприемат пътуване към
Луната.
Мъжете тръгват от Флорида до спътника на Земята, след което
се приземяват в Тихия океан. Век по-късно човечеството става свидетел на тази
история, смятана в миналото за фантастика.
Трима астронавти тръгват с мисията Аполо 8 от щата Флорида
към Луната, като дори размерите на кораба са съвсем точно описани от писателя.
Групата се приземява в Тихия океан.
Жул Верн е известен със своите предсказания. Той е направил
108 предположения за света в бъдеще, от които са се сбъднали 98.
В Пътешествие до центъра на Земята френският фантаст
разказва за група, която открива, че в земното ядро съществува живот и хора
като тези на повърхността на Земята.
Заради учудващата точност на автора това е едно от
най-дискутираните му предсказания.
През 1838 година Едгар Алън По пише Повест за приключенията
на Артър Горън Прим, в която разказва за корабокрушението на малък кораб, в
който загива целият екипаж с изключение на един човек.
Това се случва през 1884 година с кораба Магнолет, а името
на спасилия се човек съвпада с името на литературния герой – Ричард Паркър.